Aneta_kz
511 el resultado
Отиде си. Вратата не проскърца.
Не чух ни шепот, ни прощален звън.
Остана ни петното с имената
изписани, като в кошмарен сън.
И нямаше обиди. Не заплаках. ...
  891  12 
Може би... някой ден, ще започна отново
да обичам, мечтая... Ще бъда единствена!
И навярно от спомени за днес ще се кая,
ала днес... ала днес ще съм грешница.
Може би... някой ден, ще се върна от никъде, ...
  1226  19 
Кой рани те любов?
И защо...?
Ти си толкова мила и сладка.
Пак ли някой не те е разбрал
и остана неясна загадка? ...
  1494  27 
Сега да не говорим за тъга,
щом има среща, има и раздяла.
След чаша вино - утринна роса,
след тъжен залез - пепел от цигара.
Сега да не говорим за писма, ...
  985  18 
Няма как да се влюбиш във мене,
аз съм стара, дебела и грозна,
и очите накъсо все гледат,
очила щом забравя да сложа.
Разминават се в различни посоки. ...
  1255  29 
Забравих ли те?
Не, не съм.
Прости...
Нали човеците понякога сме грешни.
Когато съвестта ни натежи, ...
  821  17 
Пак се срещаме.
Съдба...
Защо се случи?
След толкова години.
Закъсня. ...
  1736  24 
Когато си тръгва любима
и вземе със себе си всичко,
не тъжи по надежди отминали
(често с нас си играят игричка).
Цял живот все се учим да губим ...
  834 
Не е ли равносилно на лъжа
дълбокото спотайване в очите
и буря, като придошла река,
и тихо премълчаното ,,Обичам''.
Не е ли равносилно на измама, ...
  1887  31 
Всички си тръгвате...
Ами сбогом тогава!
Щом като се уморихте от живота-
лягайте. Почивайте във мир...
Кръстовете се научих да поставям. ...
  809 
Онази, черната ми рокля
все по широка взе да става.
Никак вече не ми е по мярка.
Или аз се смалявам,
или плата не го бива. ...
  861  11 
,,Нашето тяло е създадено от пръст и пак ще се превърне в пръст''
(Пс. 8:4)
Черна е, черна земята!
Напоена със черни сълзи.
Черно е, черно в душата, ...
  629 
Дали още плача?
Да, плача понякога.
Последно плаках днес (да знаеш).
Макар, че те измислих от съня си,
по вятъра усещах как ухаеш. ...
  1135  12 
На челото ми, Господ, постави звезда,
ала аз угасих я, когато те срещнах.
Ти беше за мене живот, светлина
целувка копнежна и рана гореща.
Под нозете ми, Господ, нарисува следа ...
  873  10 
Надежда ли търсите? Надежда за всички.
Ето, вземете. Подарявам ви моята.
Имам и спомени, чувства, копнежи.
Вземете ги, моля. Подарявам на всеки.
Дано да ви радват. На мен не ми служат. ...
  955  12 
Изстрадах те, но още те живея
с обърканото чувство на вина
вменило ми мастилен отпечатък
на чиста съвест в твоята душа.
Повярвах, че те има, че ме имаш. ...
  980  18 
Аз пак съм тук. Присядам мълчаливо
на каменната пейка край морето.
Косата си приглаждам тихо... тихо,
и слушам онзи, северния вятър.
Как тихо е. А бурята в душата ...
  1080  21 
Ти дори не разбра
когато от тебе си тръгнах.
Не видя в тъмнината
как протягах ръце
пак при теб да се върна. ...
  860  19 
  1842 
  1823  18 
  2315  15 
!!!
,,Две звезди...
една от тях е мама...''
П. Й.
Стига плака, небе! Наводни ми душата.
Откъде ли се взе онзи дявол с рогата? ...
  660 
... изгубвах си по малко от съня
от изгреви и залези небесни,
в очакване на пълната Луна
и воя на вълчавите надежди...
.......................................... ...
  1552  30 
Ти...
старите ботуши не изхвърляй.
Коледа е. Пак ще засветИ.
В тях ще ме намериш, вместо злато
скрито под елхата да блести. ...
  949  26 
Поиска ме да бъда твоя. Бях.
Изплакна с мен ръцете и очите.
До кости ме съблече, като грях,
а после ме подритна, като куче.
Подхвърля ми трошици за из път. ...
  1242  29 
,,Животе мой, прехвърлих твоя хребет.
Сега крилата си надолу влача.''
Таньо Клисуров
Не смей да играеш със мене, Живот!
Виж ме само на какво заприличах. ...
  901  21 
,,Свърши се.
Беше като умиране.''
Станка Пенчева
Завесите паднаха.
Светлините угаснаха. ...
  852  14 
Ако можех да бъда различна,
бих събрала от пустинята камъни
и дори да изглеждам комична,
бих издигнала къща от спомени.
За прозорци бих избрала очите ти, ...
  1164  25 
Когато зората отново пристига
и ражда се с присмех новият ден,
отнейде се чува гласът на петлите
как тихо пригласят във хор уморен.
....................... ...
  1034  25 
Тази вечер е истинска.
Болката - също...
а звездите тежат на плещите ми.
Тази нощ е измислица.
Душата ми - също... ...
  770  12 
Нашата Ивана ,,ученичка'' стана.
В детска ясла 3, ще ходи на игри.
В раничката сложи памперс, биберони
и едно мече с тъничко гласче.
Рокличка приготви и пантофки-чифт, ...
  989  21 
За тебе бях невинна, като цвете
и чиста, като пролетна роса.
С прозрачната ми нежност преоблече
живота си от младост до смъртта!
Когато свободата си запазвах, ...
  1545  34 
Сънувам ли? Или наистина дочувам
стъпките ти в края на нощта?
Ръката ми... О, Боже, става чудо,
задържа плахо твоята сълза!
Очите ти... така са помътнели. ...
  1217  28 
Повярвах, че мечтите са безплатни...
Отдадох им се. Смело полетях.
С крилете си прегръщах необята
и всяка появила се любов.
Раздавах чест и обич безвъзвратна, ...
  1212  19 
Измолих те от Господ по погрешка.
Не мислех, че си истински до днес,
когато ми се случи да прогледна
веднага, щом заченах те във стих.
В утробата растеше, като бременност. ...
  2747  28 
Здравей, любими! Пиша ти от Ада.
Защо съм тук? Е, как защо, нали
виновниците трябва да се каят,
а праведните Господ ги теши!
То..., тук е тъмнина. Какво да кажа... ...
  1062  29 
Мое малко съкровище
и мечта, и любов.
Бог при нас те изпрати
и дари със живот!
На ръце те поднесе ...
  1022  27 
Душата ми отново се завърна.
В очите ми звезда се появи.
Макар да е мъждукаща и бледа,
надеждата остатъка крепи.
Преминах аз оттатък хоризонта. ...
  1226  20 
Поет ли бях до тук или писател?
Рисувах с рими пролетни пейзажи.
Валях с дъжда, отива ли си някой,
но продължавах винаги нататък.
Поет ли бях до тук или писател? ...
  1065  25 
Сега си тръгвам.
Ти... не съжалявай.
Не е предателство, дори и да боли.
Душите наши се приеха като свои
със чувствата с които ни горчи. ...
  743  15 
Propuestas
: ??:??