Палачи мои, целувам ви ръка.
С ненавистта ви няма да воювам.
Ще пусна нея в мътната река,
докато в тишината чиста плувам.
Избирам Любовта. И нека всяко
полято със отровна мисъл семе,
да не покълва в думите, делата ми
и вятърът от мен да го отнеме.
И да лети... Да отлети далече!
И да изгуби път, като глухарче.
И да не се, не се завръща вече
в душата ми, привикнала да плаче.
По мен оставям всичките стрели
(с тях пак на таралеж ще заприличам.)
Сама ще се прегръщам, щом боли.
Но ще обичам пак! Но ще обичам!
Палачи мои, целувам ви ръка.
Простила съм, преди да ме раните.
Избирам силата на Любовта.
След вас остава споменът...
Стрелите.
Павлина Соколова
14. 05. 2022 г.
© Павлина Соколова Todos los derechos reservados
"Простила съм, преди да ме раните."!!!!!
Пречистваща е твоята поезия, Павлина! Нека лети с крилете на сокол!