docheff
45 el resultado
Мамка му, умрях! Всичко бе толкова сиво и понеделнично, и изведнъж смъртта реши да разнообрази ежедневието ми, да ми покаже живота в такива цветове, в каквито никой никога не го е виждал. Не разбрах как и защо стана, но ето ме сега безплътен и съжаляващ. Смъртта в миг накара всички мои мечти и желан ...
  837 
Гражданинът
Аз ли? Аз име нямам. Преди имах, но го забравих. Човекът, който го носеше вече го няма или поне не се показва – скрил се е някъде дълбоко в моето съзнание и не желае да го виждат.
Аз живея тук, наблизо, няма двеста крачки, в една таванска стая. Много е хубава, но понякога ми се струва тя ...
  891 
Абадон
Пред бездънната бездна,
когато накрая самотен застанеш
и молитва празна, безплодна
към Бога страстно подхванеш ...
  773 
Отчаяние
Ти… си тръгна…
и времето свърши,
няма как да го върна…
знай, че душа ми все ще се мъчи… ...
  667 
Времето
Времето свършва, когато не спира,
за нашите сърца и мечти зове,
като нас се мъчи, страда, умира,
и секундите превръща в часове. ...
  514 
Война
Окаян клан и грозна слава,
мръсна кал и пожарен дим,
човек заради безумието отплава,
а на земята лежи трупът му бледосин. ...
  592 
Тя си тръгна…
Тя си тръгна безмълвна с последния влак,
от най-далечната гара и потегли в безкрая,
където за мен няма да има никакъв знак,
докога и защо за нея аз ням ще мечтая. ...
  587 
Миг
Мигът на смъртта бе толкова лесен,
за мен, дето със живота се мамех,
той бе мечтано красив, като песен.
Светлината изчезна и аз веч нищо не знаех, ...
  602 
Сутрин
Всяка сутрин с теб се събуждам,
а ти си все тъй надалеч,
всяка сутрин в небето се взирам
и примирам в болезнен копнеж. ...
  560 
Изконното на края
Ние всички спокойни ще умрем накрая,
и ще станем част от майката земя,
всички ще изчезнем, които сме живели,
и ще се питаме, какво ли от живота сме видели? ...
  614 
Пред Народната библиотека
Слънцето грее и снегът бавно се топи,
Кирил и Методий ме гледат с тъжни очи,
а аз, простакът, пред тях броя си дните,
сливам се кротко с на раята съдбите. ...
  542 
Дунавска лястовичка
Във водите на Дунав се взирам с тъга,
а тя отвръща ми с нежни тихи слова,
разказва за дните, когато далеч била е нощта,
и света бил е покрит с мека топла светлина. ...
  676 
Аз и Ти
Когато мечтите и реалността
в едно се преплитат,
е момента, в който нашите сърца
лудо ще се заобичат. ...
  763 
Моите Аз
Срещаме се двама с теб
насред тъмен коридор
и в миг разбираме,
че сме във вечния ни затвор, ...
  657 
Ти, моя мечта …
Всеки миг имам усещането, че ти си до мен,
но като се огледам и видя, че те няма се чувствам ранен,
- любовта отново със тебе ме мами, както всеки ден,
кара ме да мисля и страдам – вкарва ме в самотен плен. ...
  730 
Мечта
Не мога да пиша красиви неща,
защото... я няма до мен в нощта,
нощта ми, която жадувам да свърши,
нощта ми, която кара сърце да се мъчи. ...
  632 
Безсмислие
Човек се ражда, живее и умира
и по пътеката нещастията си събира,
на мечтите красиво счупените стъкълца
болезнено се забиват в човешката душа. ...
  695 
Ти
Ти си моя нежен лъч светлина
в моите най-мрачни часове на нощта,
озаряваш живота ми с прекрасни искри
и караш твореца щастлив да твори. ...
  803 
Моята молитва
Не мога аз вече да ти бъда наместник
- добрия пастир или злия предвестник,
не мога аз вечно да горя и да страдам,
да се мъча и гния, да падам и ставам. ...
  609 
Чувство за самота
Мъгла, мъгла, мъгла,
влага, студ, мъгла!
Грозните сиви колони
на моя скапан живот, ...
  651 
Към Поета
Животът на поета е тежък
- изпълнен с тъга и самота,
светът за твореца е винаги жалък
- препълнен с човешка простота. ...
  634 
Любима
Всяка нощ гледам замечтан към Луната,
нейните великолепни светлини и лъчи
във всеки миг ми стоплят нежно душата,
- псувам, кълна и се мразя, ...
  626 
Към Капиталиста
На велик ли ще ни се правиш
със твоите идеи безчовечни,
обикновените хора с надежди като мамиш,
или с някакви добродетели фалшиви, безчестни, ...
  652 
Моят блян
Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,
виждам го, че тайно за нея си мечтае,
кара ме да я обичам – нея душата да желае,
да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено. ...
  613 
Спорът между Мен, Аз и Себе си
Животе…?!
Колко още с тебе ще се гледаме под вежди,
колко още ти ще Ме измъчваш с твоите песни,
все за другите ще Ме караш Аз да мисля, ...
  599 
Музата на любовта
Само една истинска целувка аз желая,
една истинска милувка да стопли моята душа,
само твоята прегръдка сърцето ми болно може да спаси,
една твоя усмивка може всичко за мен да промени. ...
  681 
Черно
Черна душа и черно сърце в едно се чернеят,
черно и черно все за черно си милеят.
Черен да е светът и черна да е съдбата,
черни хора и черни създания черни чакат зората. ...
  575 
Колко е хубав живота…
Слънчеви лъчи в душата ми греят,
озаряват красивото чувство на любовта,
а пък сърцето ми страстно жадува,
някога да прегърне най-чистата свобода. ...
  654 
Изгубих всичко…III
–Има ли някакво развитие в твоето битие,
което един ден да впиша в твоето житие?
–Както досега – нищо не намирам,
собствените ми мисли ме карат да умирам; ...
  672 
Изгубих всичко… II
–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?
–Не съм и никога няма да бъда!
Ах, страдание, страдание…
Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш, ...
  771 
Всичко…
–Здравей, как си?
–Зле съм. Мисля, страдам и се мъча,
изгубих всичко и не зная дали ще мога да си го намеря,
всичко, що ме караше да съм щастлив, го няма вече. ...
  813 
След смъртта
Моля те, не ме мъчи – за мъничко до мен бъди,
или просто ми кажи, че с мен не искаш да си.
Ще страдам много, но обещавам – ще те разбера,
а на сърцето си надали ще успея да те забраня. ...
  607 
Писъмце… за теб!
Като призрак идваш в съня ми, облечена в бяла коприна,
тъмнината и мрака прогонваш – душата за миг е щастлива.
Защо си тръгваш...? Не искам да го правиш…
Искам поне за миг по-дълго до мен да останеш, ...
  588 
Идеалната жена
Прекрасна, мила и добра,
а пък понякога –
лоша, невъзможна и зла
– това е идеалната жена. ...
  729 
Песен
По тихите улици ходя си сам в нощта,
лекият дъжд нашепва ми песен една,
песен красива и нежна, запята от моята душа,
звънти и отеква – разказва ми за любовта. ...
  725 
Тя
Ангелче прекрасно в живота ми дойде,
С радост и щастие изпълни моето сърце,
Ясно ми показа що е красота и отведе ме при любовта!
06.12.2013г. София ...
  601 
Моята любов
На зелена полянка сам си стоя,
в хоризонта загледан, цветята броя.
Слънцето грее и силно напича,
тихичко ми нашепва „Тя те обича!“ ...
  801 
Моята душа
Една празна и тъмна стая,
в нея хиляди мисли сноват.
Стените студени - черни и грозни,
притискат ме и сякаш крещят. ...
  1080 
Моето сърце...
Моето сърце…
единствено теб обича,
само то иска „миличка“ да те нарича.
Моето сърце… ...
  917 
Твоя е нощта
Нощта студена навън остана,
луната и звездите, в мека тишина обвити,
дълбоко вече са заспали
и красиво осветяват за теб тихото небе. ...
  665 
Propuestas
: ??:??