Hekredel
1.524 el resultado
Така бе някога прието,
сланина да ядем в полето,
но често с постен таратор,
деня изкарахме със зор.
Посрещахме деня на къра, ...
  251 
1/ И българския
бизнесмен
е вид хайдутин,
според мен!
2/ Лъжите му са ...
  255 
Сега е събота
алеята е пълна.
Пескачат се
любимци и деца.
У тях едно ...
  318 
Той беше на шефа
далечен роднина
и с шефската милост
заслужи в Чужбина.
  305 
Сега и в Парка, делника се чувства.
Народа е безкрайно оредял.
Край люлките и езерото пусто,
наистина живота тук е спрял.
Не чувам и прегракнали гласчета. ...
  348 
Изгуби се от погледа ми планината
и лепкавата влага се снижи,
и тъжни струни свират ми в душата,
и тъжна мъка в мен се настани.
Притиска ме небето със олово, ...
  444 
За мен това е непонятно,
умирате за пуста власт.
За туй ли лъжете стократно!
Шараните не са сред нас!
Народът вече не ви вярва! ...
  318 
Щастлив съм аз, че теб те имам!
Аз винаги при теб ще спра...
Дори да е сковала зима,
цветя за теб ще набера!
Смирен до тебе ще застана... ...
  392 
След два-три дни си заминавам,
щом есента е тук дошла.
Но душата си аз тук оставям,
не хвърлям селските неща!
Тук ще ме чакат: Свободата, ...
  283 
Препичам се на октомврийско слънце.
И като восък, аз съм разтопен!
От щастие аз никна, като зрънце
и хубостта на този свят е с мен!
Най-истинско е циганското лято. ...
  276 
До скоро аз бях куражлия,
от края ми не бе ме страх,
но днеска вече, аз не крия,
страхувам се, че остарях!
Сега във тайните заничам, ...
  330 
Българийо мила,
от тези диваци
народът ти беден
ще има да пати!
  426 
Не спряха улавите антихристи
да лаят пълната луна,
защо имат помисли нечисти
и вечно са си служили с лъжа.
А знаят те къде да ни притискат, ...
  449 
Празнувам днеска мойта нова Пролет!
Броя коя е тя по ред...
Щастлив съм, братя, като птичка в полет,
с надежда гледам все напред!
За мен това бе много важно, ...
  335 
Понякога и аз си мисля,
че нещо все пак съм създал.
За пътя си като помисля,
с достойнство съм извървял...
Аз цял живот със страст съм писал. ...
  399 
Запретнахме ръкави със жена ми
и ние да направим "зимнина",
да създадем запаси неголеми,
от най-екологичната храна...
Садихме и копахме зеленчуци. ...
  529 
Аз цяло лято пак ще съм на село
и ще събирам селска тишина.
В градината ще бачкам неумело
и ще изкупвам своята вина.
Най-истински се чувствам аз на двора: ...
  342 
За капките, които падат от небето,
се удрят във листата и шумят.
И както е до днес, от хората прието,
камбанките в душите ни звънят.
И аз съм седнал пак и песента му слушам ...
  264 
Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърце да ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам, ...
  345 
Не можеш да се контролираш,
щом в теб нахълта Любовта!
И ти пред нищо не се спираш
да махнеш пречките в света!
Нахлува тя, като стихия, ...
  396 
Борби... И конфликти различни!
Горчилки големи и злъч...
Преплетени точки критични...
Текмета и... хвърляне къч!
  426 
Аз цял живот съм любопитен,
вървях след всякакви следи,
за новости бях ненаситен,
дори да носеха беди!
Не казвах никога:"Не мога!" ...
  286 
Отиват дните безметежно,
отнесени като листа,
а аз оставам многократно,
едва спасен над Пропастта.
Света без мен ще съществува, ...
  326 
Не е създадена за слава,
а хората да защитава!
Тя трябва да е наша майка,
а не да прави тъпи хайки!
О, пет пари за нас не дава ...
  323 
Не ми остава кой знай колко.
И мойте дни са преброени!
А трябва да призна с болка,
пътеките са извървени!
На всички времето не стига. ...
  331 
Стоя с цигарата си
и прогонвам Самотата.
Обсъждаме
парливите въпроси на деня.
Целуваме се с нея ...
  341 
О, зад прозореца,
навънка е студено.
Денят се влачи бавно
уморен.
И всичко е ...
  346 
О, ако ти не посадиш
поне едно дърво,
напразно си прекарал
дните,
и ако всеки ден ...
  388 
Във водовъртежа на живота
човекът често е оставен сам
и колкото е личността му по-богата,
той толкова е по-печелен, там.
О, винаги когато си в тълпата, ...
  270 
Мезетата отрупаха софрата.
Бутилките са истинска гора.
Наздравици се вдигаха стократно.
И много пъти викахме: "Ура!"
Стеснявахме се малко отначало. ...
  351 
Ехти от стъпките ни
цялата вселена.
Въздишките на времето
звънтят...
От всичко е ...
  337 
О, никога аз няма да остана сам,
на скуката във празното пространство,
защото микрокосмоса ми е голям,
а той е моето стопанство.
И никога аз няма да се чувствам сам, ...
  391 
Просъскват пластове!
Събарят се жалони!
Над нас се стели
божа красота!
И там се сменят ...
  298 
Къде е истината
на живота?
Зародиша на семето
къде е?
Нима за кръста тежък ...
  344 
От некадърници аз все завися!
И съм принуден да съм мил със тях.
О, как ги мразя! Противя се,
това са клоуни, за смях!
Не ги понасям и все ги презирам, ...
  908 
С очи в рубинения летен Залез,
тъгувам за умиращия Ден...
Неканен съм във розовите зали,
но гледам красотите възхитен!
И в тези мигове, едни и същи, ...
  289 
Сега не ме упреквай,
аз все такъв оставам!
От туй не се размеквам,
а непреклонен ставам!
Живях си аз живота, ...
  370 
Познавам истина една в живота
и тя е обща истина в света.
Отхвърлиш ли от шията хомота,
ти виждаш вече иначе целта.
И седнеш ли на топло, на софрата, ...
  441 
От шестотин осемдесет и първа,
започва нашият броеж...
Но има да пресмятаме тепърва,
какво е било по-напреж?
Говори се, че сме дори персийци, ...
  243 
От Аспарух до днес,
годините броиме!
Годините,
огнищата,
света! ...
  336 
Propuestas
: ??:??