Jackie151
100 el resultado
Една обикновена малка стая.
Един
голям прозорец от звезди.
Приеха ни - самотни и премръзнали,
объркани от чувства ...
  666 
Една гора защо ли реши да ни учуди?
Еднообразна и се стори зелената и дреха.
Свали я тя със смях и птиците прокуди,
смутените листа от срам почервеняха.
Едно поле защо ли и то се разсъблече? ...
  566 
От цикъла "Сезони" - есен
Увяхнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето, горе...
От там за кой ли път ги дебне тътена.
И чувстваха тъга във свойте корени. ...
  479 
Сезони се сменят, съдби сътворяват
и светове в синевата събират.
Съзряване, сила в света съживяват
и смисъл свещен в свободата съзират.
Сами с тях се сливаме, ставаме силни. ...
  448 
Виждам върховете, вятър как връхлита,
въздухът внезапно всмуква всеки вик.
Едногласно ехо емва се с елите,
с езеро елмазено, с етерен език.
Чувството чаровно често е частица ...
  948 
...мене ме, мамо, Змей либи ...
Сърцето ми бе влюбено в Живота...
Дойде при мен и без да ме попиташ
изтръгна с две ръце сърцето ми!
В ръцете ти остана да боли! ...
  514 
през погледа на едно дете
На четири бях. Дали не си измислям?
Възможно да се лъжа. И обратното.
Зовеше ме Небето -
ненаситното - ...
  449 
До скоро бяхме двама непознати
в компания сред много имена.
Самотници сред шумните приятели -
живеехме в различни времена.
Започна да разказваш като в унес ...
  719 
Забързах се с възбуда към Морето
от страх, да не изгубя нищо негово!
Да се завърна на брега, където
ме чакат спомени - неизбледнели!
Какво си ти, Море, в самотни нощи? ...
  1694  15  29 
Акростих
Очите ми - без острови. Отново...
Брегът в безименни бои бездейства.
Река ли съм - в руини да се ровя -
Единствено елмазена на есен... ...
  653 
Когато те няма не искам да чувствам.
Без теб съм и целият свят посивя.
Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
През сълзите твоето име зова.
И тежки са дрехите, няма да топлят, ...
  666  21 
Всички пътища приличат на спирала,
от която се завръщаме
нагоре.
И усещаме, че нещо се повтаря,
и усещаме - кръгът ще се затвори. ...
  470 
Медитация
Ти винаги присъстваш в част от мен
ти, вярна спътнице на моето ежедневие.
Откривам те в покоя съвършен,
в нощта зова покоя ти безбрежен. ...
  490 
Ти си цяла Вселена
със душа - Океан!
Аз пристъпвам на пръсти
в тази странна феерия!
Ти си огън през лятото. ...
  407 
Как искам да горя, да бъда пламък,
да бъда свещ от някого запалена.
Да се стопя с ридание във храма,
но нечия надежда да запазя!
А може би - да ме поеме палаво, ...
  391 
Вълшебница желая да бъда -
запленена,
от тайнствените дебри на бурите човешки.
От облаци и вятър -в потоци озарени -
от бури да извайвам сълзи на грях ...
  897  10  18 
Виж тъгата в очите ми,
като взор на сърна,
как навежда надолу клепачи замаяни.
Виж леда между нас -
непрозрачна стена - ...
  434  10 
Накараха ни облаците тежки
да замълчим, загледани в безкрая,
забравили и болки, и копнежи,
за слънце и небе да не мечтаем.
Потънахме във сивото тогава. ...
  540 
Сътвори ме Вселената - да раздавам Надежда,
Надежда за дързост, за обич и прошка.
Надежда за път през пустинни премеждия,
Надежда за допир в самотните нощи.
Взех от облака част – да раздавам промяна, ...
  404  12 
На всякакви истории бях пленница.
Попивах мъдростта и глупостта.
С амбиции се сблъсквах и със леност,
и опознавах ден след ден света.
Истории, разказвани във книгите, ...
  1686  26 
Propuestas
: ??:??