limeruna
565 el resultado
Не мисля, че искам да ставам жена
в свят където жената е тъжно момиче
пропиляло вина, надежди и страх,
само да срещне, когото обича.
Разтанцувай очите ми, нека блестят, ...
  653  11 
Да разголиш душата е твърде лудешко,
навън вали студен смях и не спира...
Отдавна забравиха всичко човешко,
но недей, любов, не умирай...
Всъщност виждам живота из всяка зеница, ...
  848  12 
Читателю автор, бъди си поет
от всичките музи в съня ти,
рисувай политнали тъжни луни,
а после изпивай сълзите...
Читателю автор, бъди си лице, ...
  720  15 
Знам душата му от какво се вълнува,
а птиците пеят в нощта. Ти не ги чуваш.
Явно съм тъмна и тиха, безумна,
и ходя в река от забравена чувственост.
Но не умирай, помни ме, забравяй, усмихвай се, ...
  526 
Мога да чувствам пламъче в мен,
как гладно облизва езиче,
как се прозява в прозрачния дим
и не мисля, че го обичам.
Пропада, докосне ли хладния ден ...
  405 
Музите често разплакани
падат в съдби разпиляни.
В сълза на поет се престорят,
сетне в безмълвно страдание.
В цветче орисия на някого, ...
  430 
знам че майките са най-раними
и шепнат напеви във тишината
и раждат слънчевото име
на всички хубави цветя
очите им танцуват с миналото ...
  465  11 
Тъжно ми е, мили, трудно бих те стигнала,
а сляпо всеки ден ме носи в шепи животът ми.
Чувствам се разсипана, но ходя на кокили
и тъжно се простират вълчите ми вопли...
Дом ми е небето, с дърветата му сини ...
  613 
На слънчевия ми човек
Боли, защото те нямам, защото те имам, защото си ти,
различен от лятна възможност. Ухаеш тревожно на песенен миг.
Посипваш душата ми с ноти, сърцето ми корен, мечтите ми глупави...
Не съм онова слънчево зайче, побеляло от страх. Само тихо докосване... ...
  376 
Няма да те обичам... като другите.
Ще пропадам с нощта в машинация алена
наречена изгрев и
дошла да ме отвлече в нещастието ми.
Моето. Не твоето, но нейното, не неговото. ...
  409 
Твърде много внимание привличаш.
Затова замълчи, замълчи!
Не искаме да чуваме твоята песен,
в главата си имаме чип.
Раят отваря ни слънчево двери, ...
  621  17 
Страх ме е от поетите,
защото са толкова луди
и все остават сами.
Придърпват надеждата,
поглеждат я влюбено, ...
  604  11 
Това не е поезия,
това прилича малко.
Сълзички давят миглите
и заприличват на гори...
Разходка в необятен вятър ...
  495 
Самотно ми е, когато те няма,
тъжно е, когато вали,
а светът се превръща във драма,
от светулка едничка пониква,
минзухарено-сладко задрямал, ...
  554 
Объркано момиче
посрича по стъпките ти.
Но не съм индианец,
дори нямам ръце.
А сякаш и дом нямам, ...
  477 
Навярно ще осъмна луда,
но няма да разбираш чудесата ми,
а градските небета ще се будят,
щастливи ще тършуват за крилата си
и някой ще се вмъкне през прозореца, ...
  491  10 
Сладка думичка. Душевна мъка.
Среща в мрака, сетне миг покой.
Утро сънено насочва в мене лъкове,
но нямам цел, а само тих прозорец.
Скърцат мислите, политат малки лястовици, ...
  590  10 
Така нежно обикнах,
тъжно пропях,
на мъка навикнах,
и чувах за грях.
Тихо осъмна ...
  813  10 
Станах зависима
и няма вече аз,
и няма да има.
Подарих всичко
и пак ...
  673  12 
Той ми обеща...
Открадна ми...
Подари ми...
Взе си...
Каквото му хареса...
  555 
На онези, мълчаливите...
Един гарван си въобрази, че помага, и една вещица също, и една учителка, и една въздишка. Хукнаха из стария забравен дворец да помагат. Изметоха двора (боклуците струпани в купчина, която да е по техен вкус), вещицата даде доброволно да я вържат и започна да се киска. Някакв ...
  950  10 
Светът ми е малък, тъй малък,
и не мога да стигна небето.
Прости, че не съм динозавър...
И дори не изгубено цвете.
Стар лъч грее над мен и ме дави, ...
  486 
Харесвам те... Не те харесвам...
Листенцата опадаха, сега със дръжката
намушках мислите си и запалих
мислите и... мълчаливостта си...
Заричам се... Не се заричам... ...
  623  16 
/след една „Раздяла“/
И махам аз, обляна във сълзи,
но нямам сили да продумам:
той, влакът още е далеч, пълзи,
но в мислите ми вече си изгубен... ...
  947  24 
На теб, "Мрак"...
Искаш да даваш и вземаш любов.
Като най-ароматния пъзел.
Онази стая, в която живея
се държи на измислени възели. ...
  1221 
Непрекъснато предаваш.
Какво като боли.
Предаваш мен, предаваш лятото
нашарено с мечти.
Предаваш вятъра, който те завива... ...
  458 
Живей си в твоя храм,
аз нямам място в мислите ти,
загубих реч из речите,
които ни "поправят".
Залутвай се в мира си, ...
  671 
Привлечени от топлината му, затискате
предишните си сънени въздишки.
Животът вместо на поискване,
върлува като болест и ме плаши...
Обречени от приказките си не чувате ...
  460 
Слаба съм и имам доверие...
Наляво, надясно. Не ме предавай.
Очертавам с очите си странно презрение...
Хората само ме подминават...
  623 
Но като вятър и душа...
приличам на призрак.
Светът е тишина,
а любовта е доливане
от пусто във празно. ...
  401 
Чувствам се евтина, чувствам се слаба,
но съм по-истинска от всичките други.
Сърцето докосвам, сърцето е тайна,
а цената на куклите вечно се губи.
Излизам от образ, излизам на лов за... ...
  784  12 
Когато се усмихнеш,
очите ти греят.
Дали знаеш колко
хубаво гледаш?
Дни минали и съдби преброени ...
  487  10 
Това ли ще бъдем? Случайна среща.
Искам повече.
Това ли ще бъде? Дъждът се разнищва
и мислите скриват красивото.
Това ли ще чакам? Късмет под слънцето. ...
  707  17 
Не получавам отговор. Просто те няма.
Летиш в твоя вселена, а мойта далече
скрибуца неволи, сълзи, мелодрама
и пада на малки ръждиви капчуци...
Виждаш ли къщите? Стените... А дворът ...
  711  14 
Ще тръгна по красивата пътечка,
която си намерих от душа.
Сърцето ми ще бъде слънчице
и керемиден покрив, за да се теша...
  334 
От многоточията често ме боли!
В сенките бързам да ги преваря.
Преди животът да ме размие
и да остана (ненужна) цигара.
Не искам да съм светещ фас! ...
  434 
Първо - да кажа какво значиш за мен:
ти си огън, дошъл да омайва.
Също: вятърен сън, оживял от умения,
и надежда, която ми трябва.
  452  10 
***
Работно като пчеличка
се буди утрото
и пада като въздишка
в цвета на някога.
Не искам да съм самичка, ...
  394 
Облаче блестеше,
дъждът се разпалваше.
Лятото болеше,
знаеше за есенните листа.
Изгревът ...
  428 
Искам да съм в твоето сърце.
Там да ме намираш винаги.
Някога поспреш ли край прозорец
с мисъл за мен, да видиш очите ми.
Те се реят в спомена и във надеждата. ...
  426 
Propuestas
: ??:??