Nevium
197 el resultado
You have gone million light-years away
Time waved last farewell with the aeons
The white nightingale sung his song before its
tender voice to be gone forever
The seven moons' light shall be gone ...
  1685 
***
- Отрови ли са я? – с причудлив глас каза Ферхарес.
- Така смятаме. Няма друго обяснение. – отвърна лечителят.
- Свободен сте. И помнете – все едно не сте идвали тук.
- Разбрано. Без повече приказки лекарят напусна покоите на Зофия. Ферхарес стоеше до прозореца и наблюдаваше болната. Беше умисле ...
  705 
1.
"Слънчогледите що бяха подгизнали от дъжда
се надяваха да сме заедно отново, да ни наглеждат.
Надяват се на деня, през който ще разцъфнат спокойно."
Гледащ в локвите, появяваш се на повърхността. ...
  1033 
ПЪРВА ГЛАВА
- Шения ! Върни се тук незабавно! – с заповеднически тон извика брат и Амерас, пришпорвайки коня за да я настигне.
- Отказвам! Ще отида да го видя! В ездата винаги съм била по-добра от теб, братко! Искаш ли или не – ще отида. – с присмех отвърна тя. Едва чуваше гласът и.
Младият мъж спря ...
  696 
I shall never be the incurable wound
I shall be the silver sword by whom
You shall meet your doom.
I shall never be the victim,
miserable, screaming for help victim, ...
  1597 
Споменът за теб сгънах го
в лист, направен от коприна,
от страх, че с времето
(може би) ще те изгубя.
Помниш ли ме, Арсияна? ...
  1024 
А стършела, гледаше ли,
гледаше отдалеч как
техните мечти се разпадат,
как сърцата в системата
им се разлагат. ...
  782 
Някога обичах паяк,
но се бях родил муха.
Паяк сякаш от кадифе
и рокля с багрило на дъга.
* ...
  1710 
Достатъчно.
Кое да е достатъчно?
Изгрев пръв – залез последен.
Достатъчно?
Не е достатъчно. ...
  542 
Но нищо не е както изглежда,
не съм и аз това,
което щях да бъда.
Аз съм само жива кукла със сърцевина,
която чувства. ...
  994 
Превод от латински !
Eanis versare lea amerium et
hinc caoniro undum umbra,
et silentium,
et in dolore, ...
  1279 
Ако се погледнеш в старо огледало –
какво ще видиш?
„Отражението си.“ –
ще излъжеш.
Погледни – ...
  587 
Защо така е винаги?
Не се оценява дълбокото, истинско чувство?
Остава неразбрано написаното върху лист от коприна.
И какво от това, че пиша?
Нима някой се опитва да разбере, ...
  407 
И непозната тя остана
опарена от огъня син,
но незабравена не остана –
превърна се в спомен сив.
Додето жива беше, ...
  684 
Имаше някога една поляна -
около нея гъста гора,
и над нея небосвода
осеян от някога разбила се
супер нова. ...
  751 
Част от глава първа
Беше времето отминало напразно и ставаше все по-студено, и по-студено. Слънцето заспа зад тъмни, мъгливи облаци. Така изморено изглеждаше то. Спусна се черна гъста мъгла над планината Ехиндрен. Там, между гъстите гори, острите скали и назъбени върхове. Сред празнината оглушели пт ...
  1140 
/Спомен/
/превод от латински/
Ex vecro avodes memoria,
ex venmo solo exalo,
vestonium calipia - est verde amonia, ...
  1346 
Преплетена мрежа,
пролет безцветна,
зима безснежна – в нея нищо не потрепна.
Това донесе есента:
Безгласна сирена в мъртъв океан ...
  580 
/Ти помниш ли.../
Ти помниш ли братко,
замъка, нашите братя, нашите сестри -
там, дето живеехме, там от дето идем,
ти помниш ли? ...
  746 
И човекът си отива.
Всяко нещо що е живо,
ще тлее - там,
отвъд белите граници.
Нищо не е вечно. ...
  437 
Преведено от японски!
1.
Изглежда сякаш потънах в звука на падащият дъжд.
Обещанието е нечия мечта, но за кого е тази мечта?
/Искам да видя всичко в теб. ...
  896 
Край има.
Винаги е имало.
За всекиго.
За всяко нещо.
Място. Време. Пространство. ...
  2751  12 
Почивай в мир, Българийо!
Днес е помен, а не празник.
Незнайни воини бият се в гърдите
без да знаят защо.
Прости им, Българийо, ...
  466 
Гнездото беше заразното петно.
Увито в прах, дебнеше почерняла мечта.
Зад железните порти на Векрион,
светлината чезнеше.
Навярно, изядена бе от чакащото. ...
  586 
Caput III
(глава трета, част първа)
"Грешни решения"
Нямаше нищо останало тук.
Само мрак и пусто пространство. Нямаше за какво да се задържа – не можех нито да се предам, нито имах волята да продължа, нито притежавах нужното желание да се боря, защото нямаше за какво. Наказанието ме държеше на Земят ...
  921 
Тихо, тихо -
птиците не говорят;
те пеят; мълчат.
От чиста тишина направени -
идват, за да мълчат. ...
  520 
Малка част от трета глава:
"Грешни решения"
... Имаше време, в което познавах себе си твърде добре, но това време отдавна отмина. Бях в покой с години наред далеч от човешкия живот, от наказанието и от Смъртта. Намирах се в Другото измерение. Този покой за мен беше миг. Миг, за който копнеех веднага ...
  659 
Послепис:
За онази що не искаше да се събуди.
Няма живот!
Черните планини посивяха.
Какво очакваше ти? ...
  531 
Почти е опасна, нетрайна дума.
Почти добра.
Почти жива.
Почти щастлива.
Но не съвсем. ...
  378 
Портата само бе останала.
А зад нея руини от замък стар.
За да влезнеш, през шубрак
и гъста гора трябваше да минеш.
Руините от него само напомняха за миналото, ...
  614 
Слаба светлина есента донесе.
Чака тя, безвремието да отнеме.
Блато от немити мечти,
взиращо се в тъмни очи.
Падението идва след първия полет. ...
  388 
Преведено от японски!
1.
Цветовете на пролетта -
можеш да полудееш
от тяхното спокойствие. ...
  2611 
Нощта е тъмна.
В стаята една свещ гори.
Няма спомени в нея,
които да задържиш.
Времето открадна ги отдавна, ...
  703 
Преведено от японски!
Приземявам бавно крехкото си съзнание,
така че стъпките ми звук да не издават.
Ставам на прах, разбит на мънички парченца.
Нищо повече, това е всичко. ...
  2969 
Елате ги вижте,
герои -
как забравят Ви без време!
С очи затворени погледнете
овчето племе. ...
  618 
Ти чуйш ли ги, българино?
Усещаш ли ги?
Там, на Батака загинаха невинни души.
Ти молиш ли се?
Как спиш през нощта, когато знаеш, ...
  728 
ПУРПУРЕН СЪН
Скърби!
Там където обзетите от лудост души крещят.
Тъжи!
Между черните планини, ...
  860 
Propuestas
: ??:??