RainaVakova
432 el resultado
Срамувам се от всичкото очакване.
Такава ненаситност е вродена...
Каквото дойде - дебнене за щастие
и делници спокойни, безпроблемни.
А дадено ми е да чувствам болка, ...
  725  13  20 
Тази малка хартиена лодка
ще потъне, докато пристига.
Като светло петно върху локва.
Като още нечетена книга.
Като тихо подаръче с панделка, ...
  594  12 
Като пукната пъпка на майска зора
и удавена в гърло на стомна,
този ден е такъв, че от всяка тъга
стават всички мъгли незаконни.
Само дъх в кръстопът свободата си взе ...
  367  10  11 
нужен е размисъл
и поне малко чувства
за да оправдаеш смъртта
като гузно погалване
след груба поезия ...
  413 
Като минаващи в очи на гладно куче,
което е полегнало на припек
и чака нещо просто да се случи,
вървят и не повтарят дните.
И само светлината им различна ...
  722 
Забързан джаз. Нощта е едноока.
Везувий тихо дреме, не продумва.
Оголените токчета потропват.
Езическите божества танцуват.
Канела под носа на плахи сънища, ...
  399  10  10 
Звучи ми като някаква шега:
"По-добре късно, отколкото плиткото"
и чудя се, където съм сега -
слънца ли са или са облак тиквите?
Все пак имаше бистра вода ...
  383 
С времето остават три неща:
вярата, смиреността и пътят.
Щом с една молитва осъзнах
истината за светци и мъртви.
Всеки път, когато свечерен ...
  435  10 
И бягат неродените ми празници
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.
Зад девет планини е като в книга. ...
  804  12 
Прощавам си,
че разсипах морето
извън бреговете
на очите ти,
че всяка крачка ...
  560 
Може би на Марс има жълта трева
и гори от вечночервени дървета.
Пият в шапки на желъди свобода
и се чудят на нашата синя планета.
Недокоснали капчица земна вода, ...
  700  13 
Не те познавам, облако разрошен.
Изваял те е вятърът до рядкост.
Като дъжда си плътен и възможен,
и хвърляш сянка, там където трябва.
Таиш ли тъжни, неразбрани мисли? ...
  716  20 
Когато жените не умееха да обичат,
все още нямаше тайни.
Планините бяха от памук,
трудни за катерене.
Ветровете шиеха къщички ...
  718  13 
Минавах тук случайно и се спънах
във сянката на нарциса спокойна.
Окото вперил в погледа ми дълго,
играе драма със безкрайни роли.
Видял е пак каквото си измисли. ...
  418 
Като издъхне сънят,
ще му направим аутопсия
и по спомените за него
в очите
ще оценим нещата, ...
  607  13 
Понякога ще мълча,
но ти недей да мълчиш!
Говорѝ ми каквото ти падне...
Подозирай цялата светлина,
която без да мисля ...
  402  11 
По-стари от море са само думите,
които поначало се мълчат.
Солта във тях е колкото безумие.
Пиянство. Разточителство. Недъг.
Преглътнали умората на сенките, ...
  596  13  12 
Не ми остана нищичко опазено.
Лисици раждат в сламената кошница.
Преливам виното като на празник
за бившите сражения и мощите им.
Налага ми се често да умирам ...
  432  11 
Светлина изпълва стаята
и прозорците са услужливи...
Дълго са чакали миглите
над миналото, което пари.
Ти вземи един цвят от полето! ...
  462  10 
Душата ми зад хиляди врати
мечтае си с фантазии и илюзии.
А някой чука, тропа и звъни
и аз го пускам, пускам него - Слънцето.
Понякога в прозорчето - блести... ...
  620  10  15 
По хоризонта пясъкът се рони,
морето сгъва бягащи вълни,
а птиците на спрялото ни бъдеще
разпадат се на късове изстинали
и капят по брега на самотата. ...
  1135  12 
Усещам се, дори и при почивка,
когато сетивата си отпускам,
когато се приготвям да заспивам,
забивам нокти, стискайки юмруци.
Тогава ми е време за молитва... ...
  568  10  11 
Извиках те по име и денят
от звучните ми гласни се събуди.
Изпрати по зората първи смях
на рой прозрачни, нежни пеперуди.
Извиках те по име и дъжда ...
  663  20 
Измислените приказки са призраци,
които се размазват по стените.
Превръщаш се в пореден Буратино,
попаднеш ли в прозявката на кита.
Износват се въздишките в отмала. ...
  758  10  25 
Дълги са мечтите на очите.
Вятърът отвя ненужна плява.
Искам още дълго да те имам.
Сенките ни само остаряват.
Колкото са дните преброени... ...
  415 
Две тела
под сянката на облак,
пролет и
вълна променлив вятър.
Голи още, ...
  988  12 
Няма нови цветя по познатите вече маршрути.
На случайни неща не разчитам или на очакване.
Само в стъпки, пробили от раз и задънена улица,
не личи на смеха ми, когато за нещо съм плакала.
Даже старата кожа ...
  757  10 
Не се побрах в нарочно разписание.
На чужди гари не натресох крак.
Избягах от ръждивото признание
на неуморния последен влак.
По релсите на нещо твърде лично, ...
  438 
Понякога времето, понякога думите...
то точно стреля, а те напосоки.
Всичко в движение. Облак и мълнии.
Фото за спомен от бънджи и скокове.
Между всичко е страх и всичко е точно, ...
  589 
Избягала от вчерашния залез,
душата на реката е фриволна.
С усмивките на мрака си играе
и прави разточителни завои.
Осъмнала със щъркела, не пита ...
  717  11 
Първо вятърът задигна вестник от сергия.
После гълъби изпросиха от скитника трохи.
На спирката един монах, избягал от килията,
говори си за любовта с най-смелите пчели.
Дали защото пролетта поиска да я бъде, ...
  1190 
Шапка-невидимка сложи си луната,
яхна черна котка, свири на антенки.
Покривът е топъл, а пък светлината
дебне всяка крачка между двете сенки.
А ръката тиха с облаци намята ...
  540  10 
Когато раздвоените очи
се връщат да си дочетат звездите,
по алфа и омега си личи,
че има постоянства неоткрити.
Което петолиние расте, ...
  567  10  11 
Не е същият този сняг,
дето се кани да ни пропусне.
Плъзнала е такава мъгла,
че да не видиш носа си.
Ето, вече дошъл е и грип. ...
  520 
Вече няколко пъти те търся край себе си
и заключвам мечта в огледалната кула.
Не познавам пчела, образувала белези
по настръхнала кожа и намръщени скули.
В този крив лабиринт от незнайни познати, ...
  429 
От нямане на работа или
от нямане какво да каже,
блести си слънцето, блести
и отвисоко гледа важно.
Омръзнаха му птици и ята, ...
  480 
Откъде - накъде и от ляво надясно
само вятър фучи и акорди разтяга...
Не остана кьоше, нито читаво място,
без пробито небе. Топлината избяга.
Под качулка и фес, свит дълбоко в яката ...
  482 
Ангел ме взе между две празноти.
После часовникът стана недъгав.
Тръгва ли слънцето? Да си върви!
Многото хубаво не е на хубаво.
Ако те скрие в лилавия цвят, ...
  689  10  11 
Не ме ревнувай! Чувството е вятър,
потъва из разгърдени полета,
където пият слънце райски макове,
мечтаейки за сенки на дървета.
Не ме ревнувай! Никой не познава ...
  589  13  12 
"Живей! - да умираш е толкова късно!"
Валери Станков
Далеко от любовните инфаркти
и с най-недоказуеми заслуги,
в търпението свое както вярваме, ...
  559  12 
Propuestas
: ??:??