Razkolnikova
121 el resultado
Чувството те обзема. Една вълна се засилва към морския бряг, току ще се удари в голия хлъзгав камък и ще се разбие. Подгонена от устрема на своята ярост, тя завърта безпощадно частиците пясък, изпречващи се на пътя ù. Те се държат здраво за морското дъно, но не след дълго телцата им отмаляват и се п ...
1254
4
Във мъгла ме прибира
задкулисният здрач,
през стотици слънца
тишината прозира.
Безпристрастна луна ...
задкулисният здрач,
през стотици слънца
тишината прозира.
Безпристрастна луна ...
989
1
2
Фрагмент от теб
по мойта четка в боя.
Внезапно изскачаш
от пъстрата ми стена
в мойта сива рисунка. ...
по мойта четка в боя.
Внезапно изскачаш
от пъстрата ми стена
в мойта сива рисунка. ...
834
1
Лежа така, едва,
а твоят бриз ме гали.
Безвременно се носи
душата на парцали.
Сега е кратко лято, ...
а твоят бриз ме гали.
Безвременно се носи
душата на парцали.
Сега е кратко лято, ...
652
1
Квадратно лице
и две точки - очи.
Във глава удря пулс,
между устни - бръмчи.
Без месо между костите, ...
и две точки - очи.
Във глава удря пулс,
между устни - бръмчи.
Без месо между костите, ...
612
1
Самотна улица събира светофари
и тънки пластове от лед пращят в студа,
под стъпките на двамата другари,
които си приказват във нощта.
Мигът отлита неусетно, отдалече ...
и тънки пластове от лед пращят в студа,
под стъпките на двамата другари,
които си приказват във нощта.
Мигът отлита неусетно, отдалече ...
734
4
През леден час пробива
път златна светлина.
Изящно и красиво
стоварва утринта.
Небето светлосиньо ...
път златна светлина.
Изящно и красиво
стоварва утринта.
Небето светлосиньо ...
623
Красива тишина.
И в нея много думи
се удрят във стена,
заключени в ума ми.
Под формата на рима, ...
И в нея много думи
се удрят във стена,
заключени в ума ми.
Под формата на рима, ...
710
2
В преследване издъхват
последните коли.
Дъждът едва вали,
а устните пресъхват.
Във кървавия студ ...
последните коли.
Дъждът едва вали,
а устните пресъхват.
Във кървавия студ ...
547
Досаден момент
на очакване тъпо,
думи две разменени
неудобно висят.
Силуетни пейзажи ...
на очакване тъпо,
думи две разменени
неудобно висят.
Силуетни пейзажи ...
688
Във търсене на бряг
се погледът простира.
Но неизвестно как,
небето плавно слива
се с падащия мрак. ...
се погледът простира.
Но неизвестно как,
небето плавно слива
се с падащия мрак. ...
630
1
От поезията няма
по-голяма самота.
Три часът е сутринта,
а пред профила ти дрема.
Снимката ти замъглена ...
по-голяма самота.
Три часът е сутринта,
а пред профила ти дрема.
Снимката ти замъглена ...
663
2
Слънце сърдито.
Очите, вперени в екрани,
клавиатури черни,
а пръсти тракат по клавиши
едва, убито. ...
Очите, вперени в екрани,
клавиатури черни,
а пръсти тракат по клавиши
едва, убито. ...
665
Случайност или не,
отново си пред мен.
Прозорецът отворен
на шарена тераса
и твоите очи ...
отново си пред мен.
Прозорецът отворен
на шарена тераса
и твоите очи ...
629
2
Във сухо слънце
утрото се ражда.
Денят започва,
но изглежда, че угасва.
Не помня нито него, ...
утрото се ражда.
Денят започва,
но изглежда, че угасва.
Не помня нито него, ...
686
2
Отдавна отлетяха музите.
Сякаш живот е минал цял,
а даже няма стих,
във който да го подредим.
Заспива днес още един ...
Сякаш живот е минал цял,
а даже няма стих,
във който да го подредим.
Заспива днес още един ...
666
3
От глътка топъл въздух разделени,
листенцата загиват в дъждовете.
Като душите на сълзици разпилени
изсъхват от дъха на ветровете.
И тъжни две листенца пожълтяват, ...
листенцата загиват в дъждовете.
Като душите на сълзици разпилени
изсъхват от дъха на ветровете.
И тъжни две листенца пожълтяват, ...
705
1
Следя спокойно часовете,
прегръщащи с ръка нощта,
в шума на зъзнещи дървета,
усещам пулса на града.
Заспива той едва, полека, ...
прегръщащи с ръка нощта,
в шума на зъзнещи дървета,
усещам пулса на града.
Заспива той едва, полека, ...
624
3
Във свойте мисли Тя мълчи.
И там, дори, сред студ и свян,
пред себе си, от себе си,
тя скрива като в малък тайник –
забравен, сякаш невидян – ...
И там, дори, сред студ и свян,
пред себе си, от себе си,
тя скрива като в малък тайник –
забравен, сякаш невидян – ...
602
2
Със дъх на тихо лято
дъждът умира бавно.
Красиво и трогателно,
танцувайки печално,
листа преследват сенки ...
дъждът умира бавно.
Красиво и трогателно,
танцувайки печално,
листа преследват сенки ...
698
6
Сънят красив долита.
Във него виждам теб и нас,
в тиха магия.
Заспивам, за да те видя,
но не насън боли, ...
Във него виждам теб и нас,
в тиха магия.
Заспивам, за да те видя,
но не насън боли, ...
1309
3
Диагнозата е влюбена
и отнася се за мен.
Неизлечимо
и с втрисане,
с температура ...
и отнася се за мен.
Неизлечимо
и с втрисане,
с температура ...
723
Не спирай да валиш
във капчици метал,
в листа и клони, в кал,
докато се стопиш
във живата вода ...
във капчици метал,
в листа и клони, в кал,
докато се стопиш
във живата вода ...
719
4
В тъгата на посърналия делник
аз пак вървя с дъгата под ръка.
Усмихвам се на уличките бедни,
макар и да навяват самота.
Отгоре гледа слънце медножълто, ...
аз пак вървя с дъгата под ръка.
Усмихвам се на уличките бедни,
макар и да навяват самота.
Отгоре гледа слънце медножълто, ...
733
3
Страдален шепот от ума.
Завинаги разделят се,
тя - крехко цвете и дете...
навън се стели пак мъгла.
Той гледа тихо във очите ...
Завинаги разделят се,
тя - крехко цвете и дете...
навън се стели пак мъгла.
Той гледа тихо във очите ...
713
1
Не можеш да избягаш
от гумените стъпки,
нестихващо вървящи
зад мокрия ти гръб.
Ти зъзнеш и очакваш, ...
от гумените стъпки,
нестихващо вървящи
зад мокрия ти гръб.
Ти зъзнеш и очакваш, ...
624
4
Днес поглеждам към стария хълм,
който виждам едва през прозореца.
Колко близо и колко далеч
през прозорци се гледам със хората.
През стъклото изглеждат едни, ...
който виждам едва през прозореца.
Колко близо и колко далеч
през прозорци се гледам със хората.
През стъклото изглеждат едни, ...
796
13
Дали ще има на света
още един поет без муза,
който наивно като мен
да пише, без да му е нужно?
А само липси да реди ...
още един поет без муза,
който наивно като мен
да пише, без да му е нужно?
А само липси да реди ...
588
Навярно няма смисъл
животът без любов.
Самотна, но красива
е облачната нощ.
Защо така се случва - ...
животът без любов.
Самотна, но красива
е облачната нощ.
Защо така се случва - ...
583
Искам те.
Неумолимо и горещо.
Прегръдката ти топли
измамно и зловещо...
ме теглиш. ...
Неумолимо и горещо.
Прегръдката ти топли
измамно и зловещо...
ме теглиш. ...
727
Едно докосване
не знам дали боли.
Червени залези,
устни, очи,
момент на преосмисляне - ...
не знам дали боли.
Червени залези,
устни, очи,
момент на преосмисляне - ...
717
1
В затоплящата ти прегръдка
е толкова уютно.
Приятел, чувствам смътно,
за мен ще мисли в утрото.
Очите ти ми пеят, ...
е толкова уютно.
Приятел, чувствам смътно,
за мен ще мисли в утрото.
Очите ти ми пеят, ...
614
2
Животът ни е миг
от мигове-животи -
умираш във едни,
а в други си самотен;
красиви са преди ...
от мигове-животи -
умираш във едни,
а в други си самотен;
красиви са преди ...
589
4
Разходка с бодра походка.
Утринно слънце, свещта догаря
на светлината от месеца.
Полъх на зима, пея, проклинам,
цяла се лутам с мисли изстинали - ...
Утринно слънце, свещта догаря
на светлината от месеца.
Полъх на зима, пея, проклинам,
цяла се лутам с мисли изстинали - ...
681
3
Красива бе зората
на онзи летен ден.
Спокойна бе душата,
светът - щастлив, смирен.
Във мислите блестеше ...
на онзи летен ден.
Спокойна бе душата,
светът - щастлив, смирен.
Във мислите блестеше ...
596
2
Снегът ли се топи?
Или изгряло слънце
е лекичко в духа ми?
Усмиката отива
на всякакво лице- ...
Или изгряло слънце
е лекичко в духа ми?
Усмиката отива
на всякакво лице- ...
549
Ухание на мед
и свещи във нощта.
Витае днес навред
уют и топлина.
Прозорчето блести ...
и свещи във нощта.
Витае днес навред
уют и топлина.
Прозорчето блести ...
629
1
Там започва моят светъл пейзаж.
Залез от злато, море от мечти,
разговори под зоркия поглед
на нощния страж.
Пълна луна, нашите ръце - ...
Залез от злато, море от мечти,
разговори под зоркия поглед
на нощния страж.
Пълна луна, нашите ръце - ...
558
2
В следите от разкош
на бледите звезди
в догарящата нощ
се лутаме сами.
А времето е спряло ...
на бледите звезди
в догарящата нощ
се лутаме сами.
А времето е спряло ...
513
1
Презрян, самотен миг,
защо ме сполетя?
Ни плач, молба и вик
те могат въздържа.
Ти, ледена виелицо, ...
защо ме сполетя?
Ни плач, молба и вик
те могат въздържа.
Ти, ледена виелицо, ...
641
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
