Razkolnikova
121 el resultado
:(
Преднамерено добро
за изгода - пак е зло.
Хубавото намерение
е наивно и само.
Разумът казва едно, ...
  453 
Защо са коварни хората,
мислите - нечисти и зли,
защо ме наляга тревогата,
че ще ме "ритат" и след постъпки добри.
Хрумва ми нещо различно, ...
  484 
Измислям думи и се правя на поет,
в прелитащ тон обагрям нощния разцвет,
една идея, дразнещо ровичкаща,
ми казва бодро-радостно "привет".
Седя и пиша във омайна тишина, ...
  486 
Иронично говорим,
а стрелките не се спират.
Времето да преборим,
на думи само опитваме.
Но часът отминава, ...
  583 
Подхлъзвам се на желанието
да се откъсна от реалното,
за да препускам в идеалното,
съвършено безвремие.
Но затворя ли книгата, ...
  444 
А беше нощ.
Не беше нужно да се крием
от ударите на деня,
въпросите на светлината,
капризите на сутринта. ...
  523 
Не срещат думите простор.
Тъмница - моят кръгозор.
Пречупих на смеха крилете,
а мислите лежат в затвор.
Студени - всичките ми дни, ...
  544 
Копринено нежни
са твоите думи,
и топли, и снежни,
валят помежду ни.
Когато говориш, ...
  1285 
Да го обясня - не мога,
да го скрия- също,
то говори, то събужда,
към мечтите връща.
Да го спра - едва ли, ...
  528 
Защо ли е това презрение
към опитите да мълча?
Запазвам своето търпение,
а искам вик - но докога?
Нали желанието загива, ...
  621 
Галете ме, лъчи,
пак искам да е лято,
пак искам дълги дни
със плажове от злато.
Пак искам да блести ...
  631 
Вихър.
Завърта шумата и клоните,
листата и найлоните,
безвременно, и гонят се.
Във танца вятърен ...
  514 
Слънчево сияние нахално ме събужда,
на простора шарен се показва утринта,
часовете алено-горещи аз предвиждам,
мързеливо гледайки в тавана на деня.
Топъл въздух тихичко навлиза през прозореца, ...
  486 
Безбрежна и красива.
Сурова и замислена.
Все утрото приспива.
Студена и нехаеща.
Нощта в сребро рисува, ...
  473 
Стоя.
На прага на зрелостта.
На улица "Питанка".
Разминаваме се,
не си казваме здрасти. ...
  567 
Прочети ми приказка -
искам да заспя,
да политна с вятъра -
искам и крила.
Да открия изгрева ...
  481 
Ухание на морски пясък,
студени стъпки по брега,
под сребърния лунен блясък
сама се скитам със нощта.
Вълните пеят с ветровете, ...
  477 
Мисля за толкова много неща,
а поискам ли - не мога да ги изразя.
Какво да правя?
Така не мога да вървя.
Съвсем го удрям на философия, ...
  514 
?
Ще ми се да построя идеалния човек.
Да е светъл, пъстри думи
да заливат, от него, слуха ми,
да не ме занимава със себе си,
да не го занимавам със мене. ...
  518 
Дали е свободен духът,
щом в окови мечтая за рози,
а разумът не отрича,
че грехът ме тормози?
Силна ли съм, щом мълча, ...
  576 
Сън-идеал.
Безпътна художничка.
Всичко накуп
оцапва съзнанието.
Деня чист и бодър ...
  602 
Начало на ден,
лишен от подробности
с разсеяни погледи
и въздушни срещи.
С пропити ...
  567 
Цветно петно,
заседнало в паметта ми,
сякаш шарено кълбо...
провокира лудостта ми.
Игра на тела, ...
  520 
Скръбни длани се простират към решетката,
жални викове отекват о стените,
ще намери ли спасение от клетката,
във която е заключила мечтите?
Мрак чете се, и агония, в очите и, ...
  553 
Понякога, струва ми се, животът изглежда устроен като механизма на колело - всяко се върти на един принцип. Новият ден носи само новите формалности. Едни и същи прибори, хранене, после - всичко в мивката. На обед същата посуда - само съдържанието малко се различава... а понякога не. Събуждаш се с ус ...
  731 
Полет
Птица във изгряващ полет
вперва поглед във безкрая,
да разцъфне като пролет,
да кръжи като че в рая. ...
  588 
Нотите пронизаха последните въздишки,
в звуци на пиано се понесе светлината,
скъсаната риза, дрехите войнишки,
спомените струпах, пресни от войната.
Кървава целувка бузата усеща, ...
  762 
> Мрак обгърна моята Луна,
>
> прозорецът на къщата угасна.
>
> Затвори се последната врата, ...
  447 
Товарът на дните руши моя дом,
последните спомени глухо дочувам,
полиците с книги, бутилката ром,
о, своето минало как бясно жадувам!
Познати лица, непознати мечти, ...
  1210 
Сънувам и шептя в съня си.
Сънувам приказния свят,
във който давам израз на гнева си,
и който е самият Ад.
Сънувам как крещя във бездна, ...
  517 
замъглено съзнание,
загуба на търпение,
радост от злодеяние,
плащам с недоумение.
изпуснато щастие, ...
  1068 
Цветни спомени от сива картина,
сковани във рамка от тайни и мрак,
напомнят в сърцето за бледа година,
далечна, отминала, но в мислите пак.
Носталгия тегне в това настояще, ...
  464 
Красиви колесници от мълчание
се носят из нощта безкрайна,
в лъчи от звездното сияние
сноват през тъмнина омайна.
Единствените странни минувачи ...
  1286 
Стоя пред прага на нощта.
Луната гали ме със сребърни лъчи.
Объркана се лутам из града
и търся хорските мечти.
Взирам се във къщните прозорци, ...
  430 
> Слънчев лъч,
>
> няма глас,
>
> иска думи, светъл час. ...
  624 
Припомни си...
Припомни си как посрещахме изгрева,
припомни си как открихме мечтите,
припомни си как рисувахме изгледи,
как чертаехме с приказки дните. ...
  531 
Ода от миналото
Откъснати крила,
безкрайна самота,
шепот от забравен спомен
рови в моята душа. ...
  492 
Дали не съм загубена,
несподелено влюбена,
недоверчиво гледаща,
от истините бягаща,
за другите затворена, ...
  533 
Знойна утрин, парещи дървета,
огнен кръг разхвърля златна лава..
пуста улица, сама пътека,
на спокойни минувачи се надява.
Мирни люлки, празни пейки, ...
  445 
Шептиш ми тихо, но горещо,
отпиваш глътка черен чай,
денят отлита неуспешно,
но ние сме във своя рай.
Говориш ми за онзи спомен, ...
  491 
Propuestas
: ??:??