19 dic 2007, 17:27

Студено... 

  Poesía » Otra
1564 0 18

Не плача. Просто снегът се топи

в очите ми на водопади.

След двадесет години на валежи,

не можеш да ме изненадаш.

Върви. Ще оцелея и през тази зима.

От спомените ще се храня.

Безпътна сянка съм, но пак ме има,

самотна съм, но ще се браня.

 

 

На Джеймс и разделите

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??