Не плача. Просто снегът се топи
в очите ми на водопади.
След двадесет години на валежи,
не можеш да ме изненадаш.
Върви. Ще оцелея и през тази зима.
От спомените ще се храня.
Безпътна сянка съм, но пак ме има,
самотна съм, но ще се браня.
На Джеймс и разделите
© Адриана Todos los derechos reservados