Rx-Ende
22 el resultado
Ръката ми потрепна. Тялото ми се втресе от потока студ, минал през него и вратът ми се изви, опитвайки се да разчупи празното ми зяпане в нищото на пода. Зяпам към него вече минута и двадесет и шест секунди. В стомаха ми имаше празно усещане за гадене, подпомагано от мислите ми. Вкус на метал обикал ...
  745 
Ако капките са думи, то дъждът е моята история..
Всички, запознати с историята ми, го знаеха. Много вода се изля по улиците на душата ми и колко още ще се излее. Потопът е в заформяне и аз го очаквам с вдигнати към небето очи, мълвейки подпорите си, държащи ме години вече - Ако мога да понеса това, ...
  884 
Нощ се спуска бавно над света.
Гледайки спокойно залеза,
в мен се породи мъничка тъга
за тишината, шумът около това.
Как градът заспива отегчен, ...
  1163 
Случи се преди двадесет и три години, а още не мога да го забравя. Не мога да го изкарам от ума си. Сирените, белезниците, кръвта, съда... Не бях прав. Направих огромна грешка и го знам. Двадесет и три години не можех да мисля за друго. Разбира се, това не можеше да продължава дълго. Свещенникът вся ...
  851 
Всяка вечер е нов сън. Старите елементи в нова формация. Отново има смърт, отново има любов, отново има край. Понякога сънувам как всичко се взривява, как ме изпепелява без да кажа и дума. Понякога сънувам, че аз изпепелявам всичко. А понякога сънувам теб. Сънувам, че отново те обичам. Сънувам, че в ...
  1469 
Никое пиано не свири еднакво.
Истина е. Има много слабо доловима разлика в тоновете. И както монтьор е способен да разпознае от къде идва проблема в един двигател по звуците, които издава, така и аз чувам тези мънички тонове у всеки един човек. Проблеми, желания, лъжи, мечти, мисли, решения. Опитна ...
  872 
Кой беше този мистериозен мъж? Във входа бабките го наричаха с обидни имена. Казваха, че е болен, че е недъгав. Дори умствено нестабилен. Няколко човека го наричаха Писателят, но никой не знаеше името му. Пощенската кутия на апартамент № 14 не бе отваряна с години. Името беше откъснато от вратичката ...
  1250 
Искаш ли да те целуна? Искаш ли да се влея в теб като чувство, като емоция, като страх? Кажи ми "да", приеми страха, остави се на емоцията, нека чувството те завладее... Искаш ли да ти шепна? Мога да крещя шепнейки, мога да те завладея с думите си или да оставя само очите ми да говорят. Кажи ми "да" ...
  1275 
- О, МИЛИ БОЖЕ!
"По дяволите, тия хора не гледат ли къде карат?!" - си казах, поотупвайки се. Жената дойде при мене, започна да ме пита добре ли съм и да ме оглежда. Позакашлях се малко, но нищо особено. И по-силно съм бил удрян. Само че... Какво ми става? О, по дяволите, сега халюцинирам...
- Госпо ...
  1128 
За мен
най-красивото нещо на света,
е дъждът
с тихичкото ръмене,
или с тътена, свалящ ме на колене. ...
  2644 
В огън ще се потопя,
ще залея с пепел градове,
дърветата от пътя ще изгоря,
ще ме гонят луди ветрове...
В дъжда ще се издигна ...
  904 
Близо бяхме. Аз се приближих към нея, за да я гушна за довиждане, но вместо това я хванах през кръста, а с другата ръка хванах нейната и я завъртях. Тя започна да се смее: "Не знаех, че можеш да танцуваш!"Гледах я право в очите.
Засвири музика. Изключително лирична. Проникваше право в сърцето и сяка ...
  1503 
На пръв поглед той беше най-обикновенното момче, което сте виждали. Носеше нормални дрехи, слушаше нормална музика, нямаше много хобита, които да са известни на съучениците или приятелите му. Беше мълчалив, не разговаряше много, а като го запитаха нещо, отговаряше ясно, бързо и точно. Но той беше го ...
  1347 
В интересни дни живеем... Дни на повърхностни чувства... И повечето момичета когато ме видят, сигурно си мислят "Ето новата ми плячка - допада ми, ще пофлиртувам, ще тръгнем, ще го напия и ще го направим. Ако ми хареса, ще повторим." И тази философия след всеки ъгъл. Ами ако й откажа? Или ще я амбиц ...
  1204 
Мъчи ме споменът за едни очи,
красиви, бистри и добри,
ах, колко ме боли,
че не виждам любов в тези очи...
Мъчи ме споменът за едни устни нежни, ...
  916 
Смейте ми се колкото искате, ще ви разбера..Не знам дали сте виждали момче да плаче, но ако бяхте тук, щяхте да станете свидетел на това. И не разбирам защо точно аз трябва да съм уникалния? Не можеше ли някой друг? Защо виждам света от този ъгъл. Не, не, не ъгъл на полезрение, говоря за ъгъла на об ...
  1511 
Обичам те както цветята обичат слънцето,
Прегръщам те като полето – земята.
Жадувам те като тревата – капки роса.
И всеки миг с теб е ценен, защото от погледа ти съм пленен.
Как да ти го обясня, ...
  1112 
Мила ми сестричке, колко си те обичам... Мъчно ми е, че повече няма да те видя. Че ще избягам от този свят. Но болката се превърна в агония, сълзите пресъхнаха, сърцето се разби а душата – унищожи... Не мога да понеса повече от това. Поглеждам назад и виждам как зад мен полицай ме разубеждава, до не ...
  1112 
И аз отправих вик към небесата - Защо? Господи, защо?? Защо светът стана толкоз
тъмен, че не виждам дори пред себе си? Защо любовта стана омраза, защо
светлината се превърна в тъмнина, защо светът плаче и навсякъде има тъга? Паднах
на колене и усетих как кръвта шурти от мен и се лее по тревата. Ръце ...
  1031 
Вървя по пътя си, вечер е, тиха, свята, пея песента си, песен на един самотник, сам,
нежелан. Тъмната улица, домовете по нея и хората в тях със собствените си съдби,
живеещи, обичащи, мразещи и тлеещи в живота. Пея за тях тази нощ, самотна
цигулка е в ръцете ми. Не свиря на нея, защото не мога. Наме ...
  1548 
Паднах на колене. Една жена ме изгледа странно, но не се спря да попита има ли ми нещо. А ми имаше. Прорезна болка в сърцето. И сякаш нещо го притискаше, сякаш не искаше да живея, сякаш му пречех. И изведнъж изчезна този натиск. Усетих само твърд бетон под себе си, който изчезваше лека-полека надолу ...
  898 
Тихите стъпки пронизваха абсолютната тишина и се забиваха в паметта на стените като пирони. Очите едвам виждаха в тъмното помещение, но сетивата работеха на пълни обороти, казвайки ми, че трябва да се случи... Приближих се до вратата и заех позиция. След около три минути се чуха тъпите стъпки от чех ...
  1680 
Propuestas
: ??:??