Самодива
535 el resultado
В усойна, омагьосана гора,
де ни човек, ни страшен звяр пристъпва,
пробужда се магьосницата зла,
в гърнето билки слага, огън стъква.
Под нос мърмори тайнствени слова ...
  1050 
Не ти ли омръзна, Господи,
все за ръка да ни водиш?
Ние изчадия прости сме,
мъдрост не ще ни споходи.
От пръст и вода кал сторихме, ...
  859 
Южен полъх долита, пелерина изплита
за дървото, от бели цветя.
Над уханни поляни чучулиги, пияни
от дъха им, размахват крила.
Сякаш щерки небесни пеят слънчеви песни ...
  530 
Изгоря до основи дворецът - измислица,
само малко прозорче небе оцеля,
през което избягаха с див крясък птиците.
Южен вятър развя надалече прахта.
Този замък студен, изграден от неистини, ...
  572 
Ако просто сърцето ми спре,
на света ми дали ще е края?
Ако ангел с ръка ме допре
и дари ми мощта да забравя
на живота отровите зли ...
  1120  12 
Влизай, сестро! Добре си дошла.
В онзи ъгъл сложи си косата.
Да ти сипя ли чаша вода?
Тук си свой - остави правилата.
Разполагай се. Този миндер, ...
  869 
Има я някъде - мойта измислица -
в сън не сънувана, в плът неродена.
Може би в гордия полет на птиците,
може би в пролетна клонка зелена.
Има я някъде, зъзнеща в тъмното, ...
  786 
В сърцето на безмълвната Вселена,
обвито с наметалото на мрака,
стаява се пулсиращото време,
глава отпуска, скрива се и чака.
В пределите на хора и машини ...
  763 
Знам, че няма такава звезда - безрезервна и пряма -
Витлеем е угаснал отдавна. Потънал е в яма
онзи странен, неземен копнеж, да се жертваш напразно
и скована е в камък и скреж пресвещената пазва
на земята едничка, откърмила огнена сила, ...
  638 
Раздавах се, пилеех се без страх,
дарявах и последната си риза
на просяка, сред уличния прах.
На циганка харизах си чеиза.
Поделях хляба с всеки, като с брат, ...
  703 
Моя огнена, светла съдба,
днес защо си ми странно сърдита?
Пак ли сбърках на нещо реда
или в грешна посока залитнах?
Усмихни се, не гледай така - ...
  1340 
На Катерина
Съдбата те облече в крехко тяло,
а даде ти да носиш тежък кръст,
сред бури и мъгли да оцеляваш,
прекрасен цвят, поникнал в дива пръст. ...
  1205 
Два призрака обяздваха луната,
а харпия прострелваше звезда...
Кошмарът, яхнал черния си дракон,
през сънния прозорец отлетя.
След миг се заредиха многостени ...
  533 
Нарече ме богиня на съдбата,
нарече ме поток от светлина,
загадка, чародейна непозната,
с искрящи, дребни бисери в дланта.
Разплетени коси с цвета на злато ...
  599 
Небето да ме съди. Лудостта
да сея думи в шепите на вятър
е моя ненаписана съдба,
от делничните грижи непризната.
Магията е в простите слова, ...
  650 
Откакто ми се случи, нямам възраст,
ни плът и спомен, нито пък съдба.
Посрещам всеки залез и разсъмване
с най-детския си поглед към света.
Не се надбягвам с време, не воювам, ...
  633 
Опитвал ли си слънчевия диск
с ръката си протегната да стигнеш,
поел изпепеляващия риск
да изгориш в жарта му, без да мигнеш?
Опитвал ли си с немите звезди ...
  736 
На прашната уличка хром цигулар
за младост отминала жали.
Оркестърът весел е паметник стар,
мираж са концертните зали.
А плаче цигулката-птица, трепти, ...
  763 
Първи ден без любов. Е, все още съм жива.
Тишината на капки ми се стича по миглите,
полудяла тъга вее огнена грива
и бележи у мен на самотника стигмата.
Втори ден съм сама. Зеленеят зениците. ...
  646 
Завръщаш се след блудните си нощи,
кълнеш ми се, че днес си променен,
че чудното момиче помниш още
и още разпознаваш го във мен.
Не питаш ме "а беше ли щастлива?" ...
  787 
Тя за срещата беше подготвена,
от хиляда години я чакаше.
Смъртоносен прах скрила под ноктите
и с отрова посипала пафтите.
За колан змия отровна препасала, ...
  722 
Ядосан си ми. Дразни те смеха,
избликнал с волността на ручей бистър.
Измисляш си стотици правила,
в които упорито се не вписвам.
Не си доволен. Приливна вълна ...
  656 
На залеза окото ослепя.
Дърветата - разплакани гиганти,
ми шепнат да остана, да не спя
под нощната раздипляща се мантия.
И ето, буден поривът стои, ...
  731 
На утрото в най-синята мъгла,
когато още кротко спят цветята
и птиците са в топлите гнезда,
а сребърните капки на росата
целуват леко крехките треви ...
  820 
Сто възкръснали, неми спасения
замених за секунда разпятие.
Сетивата са слепи прозрения
и объркват бита с необятното.
Сто минути продадени истини ...
  758 
Самодива и САМСОН
"Какво те води, пътнико, насам
и как попадна тук? Отдавна вече
не помни никой този древен храм,
а ти, изглежда, идваш от далече." ...
  739 
Спи, миличка. Навън светът е тъмен.
Недей отваря блеснали очи.
Ръцете днес не са ръце, а тръни,
нектарът е измамен и горчи.
Заспивай. Само маски са усмивките, ...
  958  20 
В мисълта ми отдавна живее
ежедневие, пусто и сиво.
Щом сърцето не може да пее,
значи нищо у мен не е живо.
В мисълта ми отдавна се крие ...
  747 
Защо е нужно вятъра да гоня -
измамникa-мечтател да пленя?
Листа от клони цъфнали се ронят
под топлата му, ласкава ръка.
В небето бели облаци танцуват, ...
  946  10 
Душа на кръстопът - това съм аз,
разпната между дявола и бога.
Усмихвам се в най-тъжния си час,
а май да плача, всъщност и не мога.
Живея мъдро, в мислите ми - грях, ...
  1422 
Лист, откъснат от стар календар,
е животът ми - смях и неволи.
Днес стоя пред светия олтар,
паля свещ и смирено се моля:
Направи ме красива, небе, ...
  707 
Ти си слънце в косите ми огнени,
аз съм плачеща, стара върба.
Плетеница от нерви и спомени
срещу твоята бяла сълза.
Ти си светлия изгрев на лятото, ...
  636 
Като скитница волна, като дива стихия,
като драконов дъх огнедишащ летя.
Векове ще пребродя, само теб да открия -
непознатия бродник с тежък скиптър в ръка.
Ветрове буреносни живеят в кръвта ти, ...
  936  12 
Този кът, поувяхнал, но жив, е отдавна забравен
от света, от човека и, може би, даже от Бога.
Там ухаят на пролет цъфтящи, зелени ливади
и се къпят в роса полудели звезди босоноги.
Там високият връх е и цел, и упойна наслада, ...
  656 
Света си не направих по-красив
и връх не изкачих със стръмно било.
Съмнението - бродник полужив,
ръцете ми превръщаше във жило.
И огън да намеря не успях, ...
  952  13 
Изчезваме, преследваме се, плачем
и смеем се. Очите ни горят,
а устните мълчат и само в здрача
писалките по листове скриптят.
Надбягваме се с мислите си луди, ...
  569 
Не ме обичай. Няма да съм твоя.
Покоя ти не искам да руша.
Заливам като летен дъжд, пороен,
но после няма слънце и дъга.
Не ме поглеждай. Знам, че ще се влюбиш - ...
  1937 
Позна ме. Аз съм Никой. И ме няма.
Безплътна сянка в слънчевия свят.
В сърцето ми недей да търсиш драма -
там няма нито тръни, нито цвят.
Невидим облак. Просто къс пространство ...
  2443  17 
Отивай си, досаднице любов,
и хич не смей пред мен да се явяваш!
Уж всеки път пристигаш в образ нов,
но същата измамница оставаш.
Усмивка, нощи сини и цветя, ...
  807  18 
Зад витрини стаено е живото минало,
древни надписи дремят под прашни стъкла.
Под ръцете човешки, отдавна изстинали,
свети спомен за стари, добри времена.
Времена на герои, творци, откриватели, ...
  518 
Propuestas
: ??:??