Самодива
536 el resultado
"Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?"
Маргарита Петкова
Колко лесно раздаваш "обичам те"
и печелиш усмивки сърдечни. ...
  889  11 
Битка е - ни трудна, нито лека,
(то пък сякаш има лесни битки)
да вървиш в рутинната пътека,
дето дави всички ни на плитко.
Мъдро най-великите да слушаш, ...
  746 
Било ли е, или не е било -
не зная вече, много време мина.
Един орел с прекършено крило
трепереше сломен до храст къпинов.
Край него спрях, посегнах с цел добра, ...
  1037  21 
Пролет бяла и слънчева, ти си вечна, нали -
и с цъфтежа на изгреви, и с шумящи води.
Като жажда завръщаш се - с ореол от върби,
като спомен прегръщаш ни и ни правиш добри.
Ти си част от детинството - светлолика зора, ...
  680 
Полудяха щурците. Див пелин загорча в песента
и навя аромата тръпчив през отворен прозорец.
Като маска гротескна се ухили ехидна луна.
Всяко падане - казват - е било просто стъпка нагоре.
По небесна поляна жадно скитат се диви звезди, ...
  900 
Няма нужда да бъдеш нито първа, любов,
ни в притихнала есен - последна.
Всеки миг, всеки праг, всеки рай е готов
да запее с теб химни победни.
Няма нужда да носиш свеж венец от цветя, ...
  903  14 
Дует: Rosen_R0sen и Самодива
Ти си просто един непознат,
аз съм сянка без плът и без име.
Как успя да взривиш моя свят,
без да кажеш ни дума? Кажи ми... ...
  885  10 
Тя е просто жената, за която е дяволски лесно
като вечна кралица да върви сред разбити сърца,
да приема с усмивка на поетите нежните песни,
да реди икебани от стотици човешки лица.
Тя е просто жената, за която не е невъзможно ...
  1232  16 
на Катерина
Вълнуваща, дълбока, всеобхватна,
по-чиста и от утирнна река
любов струи в зениците ти - златни
светулки, озаряващи нощта. ...
  845 
Вече минало нямам. Нито памет, ни възраст, ни спомен.
Панахида отслужих за изгубени, мъртви мечти,
разделих се с товар поражения, битки, тегоби,
чужди грешки простих, а забравих и моите почти.
Стари болки и грижи в дълъг ред мълчаливо изпратих, ...
  1216  19 
Опазих те, дяволче малко. Вълшебна кутийка
от просто дърво днес е твоят най-сигурен дом.
Света ти побира - уханния дъх на кайсии,
две кукли парцалени, плитка, люлеещ се кон...
Напук на живот и години все още те пазя - ...
  929  14 
Невъзможна любов ли? О, Господи, няма такава!
Кой на буйния вятър извечния порив ще спре?!
Тя е космос и дим, и магия, гореща жарава,
тя живее дори и когато сърцето умре.
Невъзможна любов? Колко глупава, плитка измама! ...
  1378  29 
Не, не е лесно. Може би е страшно
с дух пътя извървян да проследиш.
По стъпките на спомените прашни
откриваш, че си можел да летиш.
Припомняш си и огнения хаос ...
  871 
Вселена си, не знаеш ли?! Вселена -
безкраен и огромен необят,
създаден от могъщо вдъхновение.
За себе си дори си непознат.
Измамната вълна на битието ...
  944 
Наричаха ме с друго, чуждо име,
вменяваха ми същност непозната -
дано замръзна в ледената зима
и буря зла да скърши в мен крилата.
Раняваха ме с думи - непокорна, ...
  1186  12 
Недей се вмъква в странния ми свят,
не знам дали ще можеш без закони
и без часовник. Вихър непознат
порядките отдавна ми прогони.
В главата ми не влизай като дух ...
  920 
В магията на коледната нощ
безплътна сянка светъл шепот рони,
небето сипе празничен разкош
и посребрява ледените клони.
От ъгъла се носи глас познат - ...
  7524  18 
"... най-добрия поет
е всъщност Животът..."
Кирил Палачоров
Той не пише куплет след куплет
и не вплита сам себе си в рими, ...
  959  18 
Като жива вода,
като лъч светлина
течен огън в кръвта се разлива
и оставя следа -
цвят от пъстра дъга - ...
  885  12 
В началото на пътя имах силата
от смях и обич къщи да градя,
от въздуха, от вятъра на зимата,
най-слънчевия дом да сътворя.
С усмивка да лекувам от нещастия, ...
  1031  13 
Да съм тъжна - не стига ми време,
че съм нервна - е, не е беда...
Пренареждам житейските схеми,
а пак чувам на Господ смеха.
И с инат на осел се захващам ...
  958  17 
Те бяха братя. Майка и баща
ги учеха и нежно, и сурово,
да бъдат хора, верни на честта
и нищо да не чакат наготово.
Но избор (или дяволска съдба) - ...
  946  18 
Когато всички думи неизречени
в плода на тишината натежат,
когато, уморено и обречено,
в мен видиш дъщеря на страшен ад,
когато израниш до кръв ръцете си ...
  859 
Той отдавна е свикнал със студения зид -
гние тук вече десет години.
Овехтял и брадясал, с примирен, скръбен лик,
просто чака живота да мине.
Няма нито небе с облак бял или лъч, ...
  819  12 
Е, Дон Кихоте, стара откачалко,
ръждясаха ти бойните доспехи.
Набеден благородник, самохвалко,
кого залъгваш с бляскави успехи?
Пребори ли се с мелници и вятър, ...
  2318  16 
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ekstasis
Налей в кристална чаша вдъхновение,
прашинки благородство добави,
една любов - за огнено спасение,
една мечта за идващите дни. ...
  1050  10 
Изплъзване от грешното ни тяло
и скитане в простора, само дух...
Условностите призрачно изтляват,
страхът е сляп, копнежът пък е глух...
Огради - те са само за телата, ...
  663 
Любов ли е, разтваря небеса
и всички хоризонти са прозрачни.
Танцуват с пеперудени крила
и просякът, и царят, и палачът.
Любов ли е, размества светове, ...
  880 
Вече съмва се, скитнико, изгревът зрее в зениците.
Ще си тръгваш, нали? Хоризонтът напред те зове,
да достигнеш върха, дето пламенно любят се птиците,
необятното, вечно небе да докоснеш с ръце.
Само мина оттук, кратка спирка през дългото скитане, ...
  1280  16 
Хей, приятелю стар, пак ще тръгнем със тебе по съмнало
да превземем света, да сгрешим, да взривим пустошта.
Още пътища чакат ни, още тревожни безсъници,
още пламенни мигове зреят и палят кръвта.
Ние с теб сме едно - двама луди, неспиращи скитници, ...
  745 
Полудели, препускат в главата ми бели коне,
мисли огнени веят по вятъра буйните гриви
и ухае на лято, на смях и треви, на море
и се губят под цветна дъга хоризонтите сиви.
Топъл полъх се носи и пали горещи мечти ...
  3657  11 
По друмища неверни цял век към тебе тичам
с букетче от химери и плитка на момиче.
Чехлите си изтърках по каменни пътеки.
Дали пък път не сбърках, та все те няма? Всеки
нов изгрев огледален посрещам с птича песен, ...
  709 
Земята разплете си буйната, дива коса
и с нея зави планини, равнини и ливади -
лечебни треви, благи билки, уханни цветя.
Под слънцето огнено в извора лумнаха клади.
Посрещнах трептящия изгрев сред капки роса, ...
  1097  13 
Прости ми за минутите тревожни,
та аз съм само шепа тленен прах.
Родена съм сред грях, като безбожник,
а път към теб така и не видях.
Прости ми за отчаяните нощи, ...
  769  10 
Мастилена се спусна вечерта,
обви ми раменете с пелерина
от топъл дъх на билки и цветя.
Очите ти прошепнаха "богиня".
Светулки над косите ми валят, ...
  977 
(ekstasis и Самодива)
Човек е просто – късче чудна вяра,
захвърлена в игрите на съдбата,
подхлъзва се във огъня и зара
със порива в очите си замята... ...
  1009  11 
Нямам навик да ровя в сърца,
да задавам въпроси, да плача...
Ако искаш да дойдеш, ела,
но не ми имитирай играчи.
Не изготвяй сценарий познат, ...
  995  12 
Бодро се провикна Данчовата мама,
тук, насред селото, досами мегдана:
"Син едничък имам и ми е юначе -
мишка като види, крие се и плаче.
Гордост ми е скъпа - хубавеляк строен, ...
  653 
Пак изправен, си спрял на ръба
между двата си свята, поете.
Черни мравки пълзят по гърба,
равновесно прострял си ръцете.
Все разпънат - живот-кръстопът, ...
  1197  14 
Я запей ми, гора, жива песен за вехти войводи,
на страха прекроили омразната шапка в байрак,
за юначни момци, защитили честта на народа
и на робството черно строшили позорния знак.
Те под твоите сенки хайдушките песни са пяли, ...
  627 
Propuestas
: ??:??