Slaveya
116 el resultado
Всичко в
този свят
я заблуди!
Загадъчно
потъваше ...
  539 
В поле
от измръзнали мисли,
в смисъл
отдавна
изчезнал безследно ...
  533 
Преди ...
... тихо беше...
осиротели мислите
пренощуваха там...
... където ...
  429 
Не желаех
това
да се случи,
но случи се
именно ...
  529 
Властно грехът
витаеше
в нищото,
в което
нямаше смисъл, ...
  578 
Безсрамно
се промъкнах
в сърцето ти,
макар че
то ...
  512 
Като шумни стъпки
в ума ми
тревогите
прокарваха си път
и дълго увещавах ...
  497 
Не исках
да бъда
омърсена
от думи,
които ...
  429 
Когато
настъпи нощта
и дъждът се
разплака
от нощното, ...
  460 
Облякох си
мислите
в тюркоазено синьо
нарамих
торбата ...
  542 
И както си вървях в дългите години
изгубена, сама
в небето шеметно, усмивка засия.
И срещнах се с прелестна звезда
преживяла не една съдба. ...
  641  11 
В изгрева на утрото
душата се събуди,
облече се
в одежди бели
и впусна се в ...
  522 
В сърцето ми
настанили
се бяха
кошмарите,
пълни с ...
  441 
И не веднъж
ми беше
споменавал
за болката,
която имаше ...
  541 
Помня,
още помня
образа на лудостта!
Невидима за другите,
но ...
  421 
Всякакви хора наричат ме всякаква.
Поставят ми епитети различни.
Хулят ме, хвалят ме
както си искат,
а после се питат ...
  486  16 
Сънувах
пламък,
там...
... високо в небето,
как ...
  523  18 
В този
тъжен период,
оставил
отпечатък
върху мен, ...
  565 
Тогава...
... когато
се срещнахме
в неизвестното,
изпълнени ...
  501 
Тъгувайки непрестанно
по отминали дни,
не забелязахме
животът
как промени се! ...
  496 
Като последната глупачка,
изпуснала възможностите
на деня
в черно-белия екран
на стар забравен филм, ...
  509 
В бели облаци
се скитах
да търся
своето небе,
но дълго ...
  471 
В началото те бяха разделени.
Изгубиха и много време.
Тогава безцветната мечта,
възпротиви се на възможността
и каза й: ...
  548 
Преди да говоря
с сезоните,
сърцето ми беше
заключено
за прекрасните, ...
  648 
И времето луташе се
в измами, лъжи
и търсих се
в него
седмици, дни... ...
  968 
Не знаех много
за живота,
но вярвах
в него
мълчаливо... ...
  449 
Отвратен и отегчен до непоносимост от сивото си ежедневие, Ричард излетя от този свят!
Всичко в него го заблуди. Загадъчно потъваше в себе си. Убиваше всичко ценно и красиво!
Боеше се от сянката си, сякаш тя го застрашаваше. Ужасът и страхът от чудовищата около него го правеха силен. Болката му бе я ...
  714 
Не знаех колко дълго ще чакам този момент, но бях готова за него. И ето той дойде.
Пролетта вече се бе завърнала от предшестващата я дълга почивка, у дома, дърветата по улиците на града отново посрещаха своите рожби, след зимната им раздяла, а в прекрасните градини на хората кокичетата, заедно с мин ...
  793 
Наближаваше времето, когато Елисавета трябваше да вземе своето окончателно решение.
Вече бяха изминали четирите години, в които бе далече от своето семейство и приятелите, за да получи образованието си в чужбина.
От няколко дни тя бе в особено настроение.
Мислейки за близките си, в сърцето й се проб ...
  801 
Истината бе, че тази ревност сякаш ме прояждаше. Бях убедена, че тя ми пречеше и затова исках да се освободя от това чувство, лишено от всякакъв смисъл и изсмукващо мисълтта до дъното на душата ми и поради тази причина се опитвах да надмогна тази своя слабост, но въпреки това не успявах дори да я вл ...
  959 
Битие 1:6:9
... И Бог каза:“Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода..."
... Когато езерото разтвори ръцете си към мен, аз не изпитах страх. Оглеждайки се във водите му, видях красива усмивка, която, незнайно как, се бе появила на лицето ми, сякаш бе поканена.
И тогава се смеех.. ...
  830 
ИЗНЕВЯРАТА
Силен вътър се разнесе и дъждовни капки започнаха да се стичат по улицата, когато последвалият шум от влизането на Сибил в бара, не се отрази добре на Едуард.
Протягайки ръка към чашата си, той изпи обещаващо малкото питие, останало в нея и с неприязън погледна към жена си.
Предните някол ...
  1063 
Денят отиваше към края си, когато паякът приключи със своята работа.
Той бе изключително весел през деня, защото знаеше, че вечерта ще бъде в компанията на своето семейство.
Разбира се, и той като почти всички свои колеги имаше добри предложения за работа в чужбина, но нямаше желание да ходи там. Об ...
  1053 
Навън валеше проливен дъжд. Вятърът пронизваше със своето лошо настроение и най-начумерените клони на отдавна живеещи дървета.
Неведнъж Теранс си бе задавал въпроса, който и тази сутрин влезна нахално в мисълта му.
Вече изминаха седем месеца откакто Тамара я нямаше, но той така и не успяваше да наме ...
  825 
Търсейки значението на думата, Катерина седна на бюрото до прозореца и разсеяно погледна навън.
Слънцето вече бе огряло детската площадка пред жилищната кооперация, в която живееше, а птичките се приготвяха за изнасянето на поредният безплатен концерт.
Връщайки мисълта си към миналото и шансовете, к ...
  960 
Денят, в който осъзнах, че животът ми нямаше смисъл и всичко бе свършило, не бе със същото значение.
Когато бях на четирнадесет години, родителите ми ходиха на екскурзия и странно защо бяха решили да ми подарят фотоапарат.
В този момент и Господ ми бе свидетел, по-голямо разочарование не бях преживя ...
  924 
Propuestas
: ??:??