svetlitschka
561 el resultado
Крилата ми тънички,
рисувани в сънища,
усети да пърхат ти.
Заслон от ръцете си,
най-дружески сплетени, ...
  400 
Das Meer erstrahlt im Sonnenschein
Heinrich HEiNE
Окъпано в лъчи, блести,
като че златно е, морето.
Щом склопя някой ден очи, ...
  750 
Тази есен пристъпя на пръсти в дома ни притихнал,
като лятна шамия загръща лица потъмнели.
Жарко слънце прижуря в тила, с жегата непривикнал,
нощен злак милостиво охлажда тела отмалели.
Утринта се пробужда, оцъклено гледа небето, ...
  363  10 
Целувай болката.
Колкото–толкова.
Прегръщай струните.
Гонѝ секундите.
Тъгувай есенно. ...
  570  11 
Не чакам, без вяра порутен.
Не тръпна в излишна тревога.
Комуто духът ми е смýтен,
долазва до тиха бърлога.
Когото обикна, ранявам ...
  645  10 
Сърцето пулсира в кресчендо,
умът дирижира пиано.
Придържай се в темпо обрано,
притихва земята в морендо.
Кръвта ми форсира свистене, ...
  578 
Улицата клокочи,
влачи чувства и ври,
вчера слабо поточе,
днес брега си покри.
Дрипавата старица ...
  541  13 
За да свърши денят, от косите си сплитам
въжен мост до отсрещния бряг на земята,
да търкулна трептящата огнена пита
зад осанка на хребет, стопен в маранята.
Да припадне нощта изнурени се молят ...
  509  17 
Ще се гмурна в дълбокото.
Ще разбъркам посоките.
Само този миг има значение.
Ще доплувам до изгрева,
ще отпусна сама снага— ...
  496 
Бог раздава радушно на всеки -
светлина и нишан за любов.
Някой мисли: така е навеки,
ще си гребна, кога съм готов.
И гневи се, враждува, търгува ...
  1133  12  37 
Капризите на времето
раззинаха устите си.
Разнежено загукаха,
протегнаха се, кихайки.
Осеяно от капчици, ...
  530 
Невъзможната среща.
Ескалиращ въпрос.
Вината – гореща.
Ъпгрейднат откос.
Залъгалка за глухи. ...
  758  12 
С тревогата записахме реми
и стиснахме ръце след честна битка.
Пороят стихна, кротна се, ръми.
Празнувам само с вярната агитка
кресливи врани в парка и мълча. ...
  553  10 
  770 
Прекроява лъчите морето
и събира си нишки от злато.
Многобройното щърково ято
преброява чет новоприети.
Над брега закръжава задружно, ...
  476 
Няколко питанки, стигнали дъното,
незабелязани, смътно изплуват.
Времето истини, влачейки пънове,
с клони орязани, бясно ловува.
Жарят въпросите, парещи въглени, ...
  547 
  841 
Спомените силно се сгъстяват,
миналото прелез приближава.
Втъкнат вероломен пръст човешки
бавно бариерите повдига.
Точи се колоната сънливо, ...
  613 
Преди седем лета моят татко замина
не на тежък гурбет за далечна чужбина,
а по вечния път и звездичка в небето
стана. Тих е денят и на мама лицето
не краси вдъхновяваща сладка усмивка. ...
  1032  18 
Босоногото слънце, с изгрева преродено,
плахо търка очета и припламва смутено.
Слънчовата постеля на пробуда ухае,
то не се излежава, нито дълго се мае.
Подранило, подрипва да начене зората, ...
  1425  10  22 
На разсъмване в пазвата
три змийчета изпуснати,
люто съскайки, казваха:
най-умееш изкусно ти
да ухапеш надеждата ...
  911  10 
  731 
Сладоледът прокапва,
по брадичката лази,
в гушката ти се скрива,
близвам жадно с езика.
Ненаситно похапвам ...
  1126  11 
Прикотках самотата с празни длани.
Замислена, протегна се и приближи.
Погледна отзивчиво, без подкани,
помърквайки, до мен доволно се снижи.
В краката ми преде, стаена слуша ...
  754  10 
Вече ще рисувам с думи
слънчевия божи свят,
че на снимките ми мумии
щрака телефонът в цвят.
На екскурзия съм сякаш ...
  675 
Пред прозореца брезата бяла
е с цвета на моята тъга.
Стига сме се лъгали, че светла
невъзможно е да бъде тя.
Не мислете, хора, че тъгата ...
  1328 
Земна, неземна...
слушам шептиш.
Земна, неземна...
тихо броиш.
Ценна, безценна... ...
  940 
Смълчана, китарата плаче без глас,
потръпват самотните струни.
Отлитна към бенда небесен и джаз
се лее над топлите дюни.
Балади съдбовни повтаря наум, ...
  692  14 
  1219 
Чернилката скрива страните,
очите болят и смъдят.
Дъхът е опушен, сълзите
неканени капят, лютят.
Чернилка покрива ръцете, ...
  726  17 
Скришом бърше сълза,
но на нас се усмихва.
Бодро пет стъпала
взема, после притихва–
болката в коленете ...
  802  10  20 
Не бягам. Няма смисъл да ме гониш.
Разплитай душевадно всеки възел.
Редиш нехайно непонятен пъзел.
Плодът увяхна, удушен в зародиш.
Не свършва. Даже краят е начало. ...
  956 
Достигам тихи брегове
с лазурни галещи води,
безкрайни пясъчни бразди
ме мамят с топли цветове.
Дочувам близо смехове, ...
  999  16 
Преди да си отидеш тихо в здрача,
постой и помълчи, сведи очи.
Това не значи, че не ще заплача,
че силна съм или не ми горчи.
Не значи. Само тъжно се сбогувам ...
  745  10 
Безпокойна сълза синевата отрони,
прогърмя, проръмя, разлюля свежи клони,
дървесата шептят с резедави корони,
призовани на бис да раздават поклони.
Пълнолика луна облаците подгони– ...
  639 
Пътят внезапно ли свърши
или катери небето?
Вятърът клоните кърши
и ги премята в полето.
Полетът сменя посоки, ...
  746  12 
Опакова ме тъгата
в къс подаръчна хартия.
С гръм ще мина под дъгата,
получател да открия.
Заваляло, преболяло, ...
  790  16 
Вглъбени в себе си мълчим.
В средата радиото свири.
Щом мислите си подредим,
протягат бляскави рапири.
Дистанцията избери, ...
  724 
  723 
Топлината е скъп тайнопис
за сърцата, прескочили удар.
Магнетична лила в аметист
трезв държи те, далеч от заблуда.
Поплачѝ съкрушен с Дионис, ...
  640 
Propuestas
: ??:??