СВОБОДЕН
112 el resultado
На постамент спокойно си седеше тази ваза,
миг невнимание и счупи се на хиляди стъкла.
За нея, ценна и старинна искам тука да разкажа,
как с трясък в звук разбихме я неволно без вина.
Но счупената ваза мога лесно да я нарисувам, ...
  357 
Той беше войн със сила надарен,
от млад покрит със подвизи и слава.
До генерал младежът рано се издигна,
че като него мъдрост кой да притежава.
Но тайна носеше във своето сърце, ...
  353 
Те чакат те от небесата огъня да спуснеш,
на кръстното ти място в храма на Голгота.
Кочан от свещи всеки носи във ръцете,
те чакат пламъкът нетленен да запалиш,
знак да дадеш ти, че греховете пак прощаваш. ...
  445 
Рецептата за щастие сега,
ако я има как да я намеря.
И като брод над буйната река,
тя някъде е тука, но къде ли.
И щастие да търся ли сега, ...
  1010 
Рожден ден имам просто днес,
на петдесет и пет години ставам.
Не малко са ала ще кажа с чест,
с година цяла бавно помъдрявам.
А мъдростта с годините е капитал, ...
  600 
Когато текстовете са с вълшебство изтъкани,
със думи от магия тъничка изплетени.
Тогава чудо е да бъдат просто тъй разбрани,
дори стократно да са всеки ден прочетени.
Когато нужно ни е само третото око, ...
  334 
За теб родино жертва бяха,
на Господ дадоха и тяло, дух.
Днес време е да почетем делата,
историята да се помни и след нас.
Изпълнени били са с идеали, ...
  913 
Мечтая, мечтая да бъда за теб,
звездата най-ярка във нощи безлунни.
Копнея, копнея да бъда за теб,
най-жежкото слънце на лятното пладне.
Как искам, как искам да бъда за теб, ...
  731 
Минава времето ми в тежка самота,
тя пари ме и нощите и дните.
Боли ме и ще го призная аз сега,
отиде си ти без да ме попиташ.
И питам се къде ли аз сгреших, ...
  337 
Завеси спуснаха се днес от нежен сняг
дошла е зимата отново за да я приемем.
Внезапно закъсняла тука долетя,
да вземе къс от отреденото си време.
Светът във сняг потъна чисто бял, ...
  246 
Върви животът в кръговрат,
и плавно сменят се сезони.
Не се обръщаме дори назад,
тих вятър времената гони.
И като шепот в кратък миг, ...
  1457 
Пристъпва тихо есента
и утрото е заздрачено.
Залива ни със есенна тъга,
а жълтото зелено сменя.
Така редят се цветове ...
  280 
Тъй лесно е когато ме отхвърлиш,
но тъжна ще си щом не съм до теб.
Сърце ранено знай не се превързва,
а капки кръв го давят всеки ден.
За тебе може образът да излинее, ...
  273 
За нея ще разкажа аз сега,
за тази недостъпна дива.
Божествено е извисила тя снага,
фиданка нежна и красива.
Със стройно тяло, поглед горд, ...
  271 
Поетите битуват в светлината,
онази дето словото прегръща.
Те тъй устройват си нещата,
в картини думите превръщат.
А тяхна муза вечна е душата, ...
  331 
Душата ми затворена отрано,
със други рядко контактува.
Ала дори не е и странно,
тя с никой не желае да хортува.
Затворена във клетката желязна, ...
  371 
Огрели празнично лъчите,
денят не е еднообразен.
Дори и да си зад стените,
не си на този свят напразно.
Стените тъмни като от катран, ...
  508 
Водата днес е бурна разълнувана,
гранитни тежки брегове руши.
А дълго бе измамното сънуване,
лъжите за измислен мечти.
Как жега капчиците изпаряваше, ...
  752 
Рисунки нежни като стих,
изящни от перото виртуално.
Икони галят с шепот тих,
с лъчи от нежности реални.
Магията на тази свобода, ...
  530 
Осмислят ни без шум живота,
невидими са малките неща.
Усмивка или просто цвете,
да ни погали с мъничка ръка.
И жестовете с нежни капки, ...
  1100 
Шепот
Днес думите излишни са за мен,
и в стих нашепва ми душата.
Лек шепот като нежен морски бриз,
шум на прибой, погалва ме вълната. ...
  439 
Косите ти са нежен лунен цвят,
прозорци са очите на душата.
Усмивка със вълшебен аромат,
аура виждам в любовта ти.
Рисуваш с нея чудни светове, ...
  1165 
Да бъдеш заедно със някого до теб,
за да споделяш с него нощите и дните.
Самотните сърца са като бучки лед,
разтапят ги тях само на любов лъчите.
Ледът се стапя и превръща в океан, ...
  1033 
Къде ли се намира любовта,
въпрос задавам си от дълго време.
Далече ли е нейната страна,
на гости може ли да ме приеме.
Или е някъде наоколо сега, ...
  583 
Във утро призрачно на полуздрач,
събужда изгрев тихи сенки.
Почуква нейде тайничко кълвач,
денят просветва в облаците леки.
Издига светлината нежните лъчи, ...
  747 
Жили ни тя с тънички стрели,
както мънички мушички.
Взима избирателно души,
някои само, не отнася всички.
Но насажда смъртен страх, ...
  697 
И като капки нежен дъжд
събирам строфи разпилени.
Сълзи, усмивки, океан,
емоциите слепвам в мене.
И те валят като порой, ...
  468 
Тече през долина свещена
библейската река Йордан.
Морето Галилейско прекосява,
там в ниското да секне в своя бяг.
Видяла чудеса велики, ...
  1116 
Сурва, сурва нова година,
идваш със гръм, светлини.
Шумно на прага пристъпваш,
какво ли приготвила си ни ти?
Сурва, сурва нова година, ...
  503 
Тъй тиха и вълшебна е нощта,
и като златна грейнала луната.
Проблясва сняг окъпан във искри,
и Бог се ражда в тишината.
Във скромна ясла приютени там, ...
  456 
И тази зима закъсня,
на пролет есента играе.
Ала ще дойде вече тя,
така върви светът, това е.
Облаците гони северняк, ...
  803 
Въпрос да си задам въднъж такъв,
напълно туй в реда е на нещата.
Не претендирам да попитах пръв,
къде живее всъщност светлината.
Дали живее в осветителни тела, ...
  495 
На тебе Господи се моля в тъмнина,
за верен път, посока, светлина.
Израснах аз във мрачни времена,
безбожни, пълни със духовна нищета.
Режим с жестоки комунисти, ...
  424 
Пристъпва тихо есента на пръсти,
като начало с утрините хладни.
Покапват жълтеникави листа откъснати,
а върховете на горите леко се ожарят.
И лятото си тръгва бавно без тъга, ...
  512 
Свята майко ти на Бога днес напусна ни света,
тоз обикновен на хората, тук на долната земя.
Възвиси се в небесата при възлюбления син,
твоето възшествие днес славим, име божие, амин!
Теб повика той оттгоре в царството небесно там, ...
  417 
И ето го момичето което
днес нарусувала е сякаш пак морето.
Където да отиде, фотос щом изпрати,
морето съществува като фон в душата.
Обича тя морето, брегът дори и пуст, ...
  594 
Да срещнеш самодива в гъстата гора,
косата спусната до кръста и блестяща.
Във тиха нощ на пълната луна,
явява се тя приказна, изящна.
Косата й на лунна светлина блести, ...
  549 
Средата на лятото бавно преваля,
и тъй намаляват най видмо дните.
Но слънцето ярко все още ни гали,
напичат ни здраво лъчите.
По кожата пари дори до чевено, ...
  692 
Замислих се в миг има ли живот и след смъртта,
прераждането, то наистина ли съществува.
Безсмърна ли е всъщност нашата душа,
нетленна от живот в живот все тъй тя да пътува.
И ако вярно е помислих си след края, ...
  661 
Отиде си, а недопити чашите ни тук остават,
ти тръгвна си внезапно, ала отговор не даваш.
И да гадая трябва със сърцето наранено,
наред какво не беше, и какво ли е сгрешено.
Денят преваля вече, мрак се спуска над земята, ...
  653 
Propuestas
: ??:??