thedac
873 el resultado
Усещам, че трябва да пиша.
Това е за мен светлина:
пътека към делото свѝше,
мастило и танц на ръка.
Патѝлото свое препатих ...
  227 
Държавата потъпка с лекота
стремежите на людете нормални
под стъпките да има свобода
и дните ни да бъдат натурални.
За тръпките дори не иде реч... ...
  214 
Животът се върти и ни боли.
Очите ни са кръгове червени.
Изгарят ни проблеми и беди,
дилеми и чиновници: на смени.
Живеем зад залостени врати ...
  221 
Да забравя се моля! Дано
да успея смеха да забравя
на момиче от време оно̀
и с тъгата си аз да се справя.
Да се будя спокоен, но сам. ...
  245 
Дали да си отида или не?
Затрупаха ме хиляди неволи.
Удавих се в дълбокото море.
Отрупах се с копнежите за „моля“.
Изтупах се от болка и тъга ...
  143 
Навярно и душата ми е грешна,
защото ме изправя пред това –
един човек, когото да посрещна
в последните секунди на нощта.
Поредни минувачи се събират ...
  296 
Събуждаме се с тъжни новини,
че вирусите зли навън върлуват.
Не е кошмарен сън това, нали?
Душите ни от утре се страхуват.
Компютрите жужат като пчели, ...
  226 
Живея като цвете без листа,
но никога не спирам да обичам!
Дори и в най-студените лета
намирам красотата ти, момиче!
Кокичетата вече не цъфтят ...
  227 
Съвремието е хаос и в него аз съм излишната частица. Всеки ден от съществуването ми е тежка, неравна борба. За спокойствие. За ред. За тишина. В тази на пръв поглед странна битка воювам със самия себе си. Арената на сражението е обърканият ми ум, през който мълниеносно прелитат крещящи епизоди от бе ...
  226 
Аз се боря за мир и любов
и красивите думи говоря.
Аз за новите дни съм готов
и с човека избягвам да споря.
Аз на всеки подавам ръка ...
  186 
Светът се промени и се затри.
Емоциите крият се зад маска.
Денят е свиден спомен за преди:
епоха на целувки и на ласки.
Останаха без работа мъже ...
  288 
На моята врата ли тропаш ти,
когато светлината си отива
и вече няма слънчеви лъчи?
Душата ти е волна и красива!
Видя ли в тъмнината любовта? ...
  337 
Не мога да се сърдя на дете
и кучета бездомни да подмина.
Надявам се един да разбере –
сърцето ми е слънчева камина.
Замина за чужбина моят син. ...
  817 
Ще изпратя една телеграма,
на която ще пише: любов...
Ще копнея, когато сме двама,
да въздишам по изгрева нов.
Като стъпка на залез цикламен, ...
  220 
Човекът с побелелите коси -
очаква ни, когато се смрачава.
Елекът му се вее и виси –
а някъде певици се надпяват.
Пътували от запад и от юг, ...
  195 
Когато си живеехме добре,
човек с човека беше си приятел
и ходихме през лято на море,
това не бе химера за мечтател.
Намирахме какво да поделим: ...
  241 
Животът си минава ей така –
и сякаш ни оставя нощем нещо:
поставена на рамото ръка
и поглед на любим човек насреща.
Душата ми е паднала звезда, ...
  296 
Ще минат години и много лета –
море от причини душите ще хване
и в цветни градини красиви цветя
ще станат бодливи и жадни за рани.
За сетна секунда светът ще замре ...
  242 
Прегърбен от безкрайните си скърби,
ще мога ли напред да продължа?
Стремежите на някой да е първи,
навяват му душевна празнота.
Оголените есенни дървета ...
  251 
Животът е илюзия добра, че утре сутринта ще се усмихнем,
че има мир за нечия душа, че с тътена на злото не ще свикнем.
Каквито и да дойдат времена, дечица ще огряват мило парка,
а птиците, с потръпнали крила, от жици ще отлитат в утро жарко.
Когато мракът падне над села и някой чака своята любима, ...
  332  10 
Лети ли човекът – лети,
върви и успехи постига.
Защо ли най-много боли –
когато се борим с интриги?
Сърцето ти плаче. Защо? ...
  255 
Докато някой сладко спи, а друг плътта задоволява,
един човек навън върви, блести и песен си припява.
Не е ли син животът днес в очите пъстри на момиче,
или е фин дори нощес – когато смело теб обичам?
Жена без грим, с коси от злато, целуна моята душа ...
  310 
Мнозина те „обичаха“, нали?
Увлечени, те даже се кълняха,
оставяйки по пътя си следи
и бягайки, когато теб видяха...
Отричането води до сълзи. ...
  388 
Научих се, че скъпите неща
от никой магазин не се купуват.
Изправен пред очите на смъртта,
разбираш, че животът си е струвал.
Животът си е струвал всеки ден, ...
  418 
Позволѝ ми, любима, в нощта
да целувам и огън да паля.
Говорѝ ми, когато мълча
и когато словесно те галя.
Непознатите мои страни ...
  509 
След три години на летището останах само аз. Чернодробната цироза продаде еднопосочен билет на другия пътник към безкрайните небесни селения, меки като балдахинови възглавници, неуловими, невероятни и необятни. Татко се обърна, погледна ме право в очите, помаха ми с ръка за сбогом и си замина, остав ...
  600 
Никога не съм имал мъдър и смирен поглед, извисен над случващите се неща в живота, и именно поради този факт се разпилях като натрошено стъкло след по-дългите и непоносими епизоди на болезнено съжителство със зловонието на черното страдание, в което оставаш сам и не успяваш да достигнеш жадуваната с ...
  578 
Ще плащаме сметки.
Навън ще вали.
В бедите десетки
ще бъдем добри.
Ще пеем от радост ...
  462 
Септември, здравей! Заповядай!
На нашата маса седни!
Душата си ти изповядай!
Съдбата тежи ти, нали?
Да чуем познатата песен ...
  452 
Затънахме в теория.
Изгубихме душите си.
Изгонихме мечтите си.
Заровихме сълзите си.
Забравихме човешкото. ...
  440 
Не мислѝ, че не мисля за теб.
Разберѝ – тишината ме брани.
Ти не си в параграфа ми „след“,
а си ред от любовни романи.
Ти си мед за душата в съня ...
  506 
Облегнѝ се на моето рамо...
Оставѝ се да бъдеш принцеса.
Забравѝ самотата... Te amo!
Ще родим красота зад завеси.
Ще творим в тишината кокетна. ...
  668 
Аз потънах дълбоко, дълбоко,
и се спънах в жестоки беди.
Най боли да летиш нависоко
към чаровни, лъжовни лъчи.
Аз обичам живота едничък ...
  535 
Времето ще покаже
дали ще изхвърли зад борда
екипажа.
Някого – знам – ще накаже.
Даже и аз да ...
  520 
Да ти кажа, че сме квит?
Ще излъжа, мила моя...
Аз от мъка съм разбит –
но останах някак в строя.
Не дочаках твоя звук ...
  595 
Край разбития път е самотница спряла
и е свила цигара в задушния ден.
Синините личат по болна̀вото тяло,
а наблизо се рее всемир изтощен.
Не прилича на дама субектът неясен – ...
  697 
Под някой августовски пек
дали в душата ти да вляза?
Живея век на самотѐк –
добър и мек, с учтиви фрази.
Краче на бебе в блага нощ ...
  736 
Пътувай, човеко! Пътувай!
Жадувай за много любов
и никога ти не робувай...
Сега тишината е зов...
Животът е раждане свято. ...
  535 
Сам съм, жестоко помилван.
Сам съм. Присъда търпя.
Сам ще остана във филма.
Сам по света ще вървя.
Сам на брега на мечтите, ...
  535 
Пътуване. Мълчание във влак.
Дихание на цвете от Балкана.
Желание да се обикнем пак
до дъното на клетъчна мембрана.
Ухание на мъж и на жена... ...
  1204 
Propuestas
: ??:??