thedac
871 el resultado
Аз понякога шумно мълча
и разбирам човешката мъка.
Аз понякога тихо скърбя
и кървя, а душата ми лък е.
Аз се губя – изплашен и сам, ...
и разбирам човешката мъка.
Аз понякога тихо скърбя
и кървя, а душата ми лък е.
Аз се губя – изплашен и сам, ...
208
Тя ухае на изпрано, а косата е на кок.
Сутрин става много рано и отива на кръжок.
Подранява и намира как с любов да изплете
от кавгите на всемира мир за всякое сърце.
Тя танцува, готви, тича и отглежда две деца! ...
Сутрин става много рано и отива на кръжок.
Подранява и намира как с любов да изплете
от кавгите на всемира мир за всякое сърце.
Тя танцува, готви, тича и отглежда две деца! ...
329
4
Ако ли някой, който си обичал,
не ти е верен, не, не ти е верен,
не се отчайвай ти, другарю смел,
все нявга друг ще те намери...
Ако ли дал си много ти за някой, ...
не ти е верен, не, не ти е верен,
не се отчайвай ти, другарю смел,
все нявга друг ще те намери...
Ако ли дал си много ти за някой, ...
232
1
Знам, че всичко, което се случи,
ме застигна със смисъл. Дори
се наложи в сълзи да науча,
че когато обичам – боли.
Нямам сили да ровя дълбоко – ...
ме застигна със смисъл. Дори
се наложи в сълзи да науча,
че когато обичам – боли.
Нямам сили да ровя дълбоко – ...
241
4
Минаха толкова много години.
Минаха толкова много лета.
Минаха пролети, есени, зими.
Минаха в полет и птичи ята.
Минаха хора, печално смирени. ...
Минаха толкова много лета.
Минаха пролети, есени, зими.
Минаха в полет и птичи ята.
Минаха хора, печално смирени. ...
371
9
Тишина. В тишината – врата.
Зад вратата – жена и дечица.
Пред вратата – усмихнат баща.
На небето – сълза на зорница.
Тишина и разруха без плът... ...
Зад вратата – жена и дечица.
Пред вратата – усмихнат баща.
На небето – сълза на зорница.
Тишина и разруха без плът... ...
870
1
6
Завържѝ си косата на плитка
и с червило рисувай омая.
Не желая да влизаме в битки
и сега пред света ще призная,
че когато те няма, умирам, ...
и с червило рисувай омая.
Не желая да влизаме в битки
и сега пред света ще призная,
че когато те няма, умирам, ...
414
1
Гледам някакви голи полета навън
и увехнали хорски надежди: размити.
Аз пътувам във влака, но сякаш е сън
моят ритъм, но нивга за него не питам.
Аз не питам, а просто пътувам в купе ...
и увехнали хорски надежди: размити.
Аз пътувам във влака, но сякаш е сън
моят ритъм, но нивга за него не питам.
Аз не питам, а просто пътувам в купе ...
228
2
Няма смисъл да мисля за теб.
Ти бе просто илюзия лоша...
Ти бе счупен жестоко портрет,
който бързо изхвърлих във коша.
Ние можехме двама – нали? – ...
Ти бе просто илюзия лоша...
Ти бе счупен жестоко портрет,
който бързо изхвърлих във коша.
Ние можехме двама – нали? – ...
275
1
4
Пътувам си нощем спокойно.
Минавам през Роман дори.
Надежда крепи ме: достойна,
че виждам човешки съдби.
На Мездра ни става студено ...
Минавам през Роман дори.
Надежда крепи ме: достойна,
че виждам човешки съдби.
На Мездра ни става студено ...
201
Човек не може вечно сам
след куп войни да се изправя.
Човек е силен и голям,
но нявга мъка го поставя,
където въздухът горчи ...
след куп войни да се изправя.
Човек е силен и голям,
но нявга мъка го поставя,
където въздухът горчи ...
687
3
2
Бих могла да бъда твоя муза.
(Бих могъл да бъда стих и бряг.)
Твоят стон, дихание и изгрев.
(Бих могъл да бъда мил и благ.)
Бих могла да бъда твоя жажда. ...
(Бих могъл да бъда стих и бряг.)
Твоят стон, дихание и изгрев.
(Бих могъл да бъда мил и благ.)
Бих могла да бъда твоя жажда. ...
174
1
1
Пиша си на листове с любов тихо и обичам тишината.
Имам аз и погледа орлов, който ме понася към душата.
Някой ме познава като тих. Друг ще ме запомни като тътен.
Аз се извисявам в нежен стих и се разпилявам в знак крайпътен.
Аз съм мак в градина на жена. Аз съм плач на тъжен януари. ...
Имам аз и погледа орлов, който ме понася към душата.
Някой ме познава като тих. Друг ще ме запомни като тътен.
Аз се извисявам в нежен стих и се разпилявам в знак крайпътен.
Аз съм мак в градина на жена. Аз съм плач на тъжен януари. ...
266
1
1
Момичето, което промени света ми и надеждица ми вдъхна,
че хората се раждаме добри, а всичките злини са дреха връхна,
въздъхна като птиче от любов и литна над живота ми от рими.
Затичах се към изгрева, готов да нося и лета в студени зими.
Затичах се към златните земи. Оставих да ме води топлината. ...
че хората се раждаме добри, а всичките злини са дреха връхна,
въздъхна като птиче от любов и литна над живота ми от рими.
Затичах се към изгрева, готов да нося и лета в студени зими.
Затичах се към златните земи. Оставих да ме води топлината. ...
265
1
Любовта е магия, която главата завърта ми,
и понякога даже ме вдига високо, високо.
Аз не крия, че често след нея с надежда озъртам се –
аз, готов да се сбия с живота си, който понякога ток е.
Любовта е стихия, която ще мине направо през къщата, ...
и понякога даже ме вдига високо, високо.
Аз не крия, че често след нея с надежда озъртам се –
аз, готов да се сбия с живота си, който понякога ток е.
Любовта е стихия, която ще мине направо през къщата, ...
389
Всеки иска да бъде прегърнат, приятели!
Всеки иска да бъде обичан дълбоко!
Всеки вечер блуждае в земя на мечтатели!
Всеки тайно поглежда с душа към високото!
Всеки плаче, но някак от себе си крие се ...
Всеки иска да бъде обичан дълбоко!
Всеки вечер блуждае в земя на мечтатели!
Всеки тайно поглежда с душа към високото!
Всеки плаче, но някак от себе си крие се ...
169
Ние сме природни същества: млади, стари. Крачим и умираме.
Мисля си до болка за това: светлата любов дали намираме?
Може би избираме кога някого в сърцето да допуснем.
Плачем за отминали лета. Бързаме в живота да се впуснем.
Ние сме децата на света. Нашите родители са дните ни. ...
Мисля си до болка за това: светлата любов дали намираме?
Може би избираме кога някого в сърцето да допуснем.
Плачем за отминали лета. Бързаме в живота да се впуснем.
Ние сме децата на света. Нашите родители са дните ни. ...
225
Обичаме водата, но защо децата в нас се плашат от шума ѝ?
Нима и тишината е сребро, което завладява и ума ни?
Кога ли ще се впуснем с лекота към тихите простори на всемира?
Защо не се обичаме с душа, а поводи за мъката намираме?
Цитираме от книгите слова и после ги забравяме сред дните. ...
Нима и тишината е сребро, което завладява и ума ни?
Кога ли ще се впуснем с лекота към тихите простори на всемира?
Защо не се обичаме с душа, а поводи за мъката намираме?
Цитираме от книгите слова и после ги забравяме сред дните. ...
910
1
2
Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...
517
1
1
Когато всеки Божи ден надеждата във тебе рухва
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...
и се прибираш изтощен, докато вън страхът подухва.
Когато нямаш за какво глава отново да изправиш
и сякаш всичко е тегло, с което ти не ще се справиш,
тогава знай, че има път и някой, който те обича. ...
349
1
2
Понякога в душите ни е хладно,
а някога е светло и красиво.
Понякога ни гони сянка гладна
на минало сурово и горчиво.
В ушите ни покълва ужас жежък, ...
а някога е светло и красиво.
Понякога ни гони сянка гладна
на минало сурово и горчиво.
В ушите ни покълва ужас жежък, ...
227
2
3
Завърнах се, където малък бях, където си играех и се учех.
Обърнах се. Живота си видях. Навярно в мен усмивката се включи.
Понесох се с приятели добри по слънцето, постлано в коридора,
и смесих болка с хиляди мечти. Отново съзерцавах ни на двора.
Годините се движеха назад и моят град ме гледаше усми ...
Обърнах се. Живота си видях. Навярно в мен усмивката се включи.
Понесох се с приятели добри по слънцето, постлано в коридора,
и смесих болка с хиляди мечти. Отново съзерцавах ни на двора.
Годините се движеха назад и моят град ме гледаше усми ...
292
1
2
Връщам се от слънчевия град,
който ме прегърна и целуна.
Пловдив е магичен кръговрат!
Пловдив е изпънат като струна!
Вечните тепета го красят. ...
който ме прегърна и целуна.
Пловдив е магичен кръговрат!
Пловдив е изпънат като струна!
Вечните тепета го красят. ...
244
1
5
Във влака за Пловдив е тихо,
но тихо дали е в сърцата,
които с почуда откриха
словесния рай на земята?
Не зная къде се намирам, ...
но тихо дали е в сърцата,
които с почуда откриха
словесния рай на земята?
Не зная къде се намирам, ...
255
1
5
Бягам в съня, но те няма.
Няма те вече, любима...
Ние когато сме двама,
лято е всяка година.
Злато в очите не виждам. ...
Няма те вече, любима...
Ние когато сме двама,
лято е всяка година.
Злато в очите не виждам. ...
320
1
5
Ако нямаш пари – запомнѝ,
че си ти най-богат на земята.
Те – парите – са остри стрели
и се впиват дълбоко в душата.
Ако нямаш с кого да мълчиш, ...
че си ти най-богат на земята.
Те – парите – са остри стрели
и се впиват дълбоко в душата.
Ако нямаш с кого да мълчиш, ...
238
1
4
Ако няма детенце да тича
в моя дом, аз защо да градя?
Ако няма кого да обичам
до безкрай, за какво да творя?
Ако няма с кого да споделям ...
в моя дом, аз защо да градя?
Ако няма кого да обичам
до безкрай, за какво да творя?
Ако няма с кого да споделям ...
291
1
9
Аз съм дух, затворен в тяло, и съм тяло за душа.
Аз съм топло одеяло и красива светлина.
Аз обичам да обичам. Аз словата си редя.
Те на пролет ви приличат и на стръкче топлина.
Аз понякога потъвам, но изплувам смело пак. ...
Аз съм топло одеяло и красива светлина.
Аз обичам да обичам. Аз словата си редя.
Те на пролет ви приличат и на стръкче топлина.
Аз понякога потъвам, но изплувам смело пак. ...
299
4
5
През нощта аз не зная къде си
и се моля – дано си добре!
Пред света ми се спускат завеси,
но в гърдите ми бие сърце.
Днес сърцето е гладно за ласка ...
и се моля – дано си добре!
Пред света ми се спускат завеси,
но в гърдите ми бие сърце.
Днес сърцето е гладно за ласка ...
231
1
4
Аз навярно за теб съм море.
Ти се губиш в очите ми сини,
а вълната момент си краде
и се лее в познатото име.
Аз съм млада душа на момче. ...
Ти се губиш в очите ми сини,
а вълната момент си краде
и се лее в познатото име.
Аз съм млада душа на момче. ...
427
3
15
Защо ли се мразим? Защо се презираме?
Защо да говорим на пътя не спираме?
Защо сме далечни и някак си чужди –
тела безсърдечни пред топлата нужда
след тежка умора приятел да чуем, ...
Защо да говорим на пътя не спираме?
Защо сме далечни и някак си чужди –
тела безсърдечни пред топлата нужда
след тежка умора приятел да чуем, ...
331
3
9
Хубаво е в Шумен. Тихо е.
Стъпва тишина по релсите.
Лее се в море от стихове.
Някъде страхът навел се е.
Гарата е дама необичана, ...
Стъпва тишина по релсите.
Лее се в море от стихове.
Някъде страхът навел се е.
Гарата е дама необичана, ...
252
2
3
Началото създава красота
и пее тя за светлото начало.
Намирам се до крепостна стена
над Шумен – на живота огледало.
Над Шумен съм и мисля си сега: ...
и пее тя за светлото начало.
Намирам се до крепостна стена
над Шумен – на живота огледало.
Над Шумен съм и мисля си сега: ...
258
Когато синът ми танцува с момиче,
в душата ми птичета много ще пеят.
Когато я пази и страстно обича,
когато през огън ще мине за нея.
Когато говори ми нежно за дните ...
в душата ми птичета много ще пеят.
Когато я пази и страстно обича,
когато през огън ще мине за нея.
Когато говори ми нежно за дните ...
648
2
4
Искам да виждам жената у теб!
Слагай, любима, и грим, и червило.
Аз ще си нося костюма – поет –
бавно потънал в лицето ти мило.
Искам да хвана дланта ти навън. ...
Слагай, любима, и грим, и червило.
Аз ще си нося костюма – поет –
бавно потънал в лицето ти мило.
Искам да хвана дланта ти навън. ...
317
2
7
Когато падаш ти в тъга и чезнеш в шеметна умора,
вдигнѝ глава над пепелта и знай, че нейде има хора,
които мислят си за теб и в късни нощи те сънуват.
Дори сънят им да е блед, в света си цветно те рисуват.
Когато нямаш светлина и сякаш мракът те поглъща, ...
вдигнѝ глава над пепелта и знай, че нейде има хора,
които мислят си за теб и в късни нощи те сънуват.
Дори сънят им да е блед, в света си цветно те рисуват.
Когато нямаш светлина и сякаш мракът те поглъща, ...
446
3
> „Обичате ли живота? Тогава не прахосвайте времето,
> защото то е онова, от което е направен животът.“
>
> Бенджамин Франклин
В настоящото научно есе, представляващо своеобразен експеримент за съдържателно разглеждане на специфичната тема за живота като време и пространство в контекстуалните услови ...
> защото то е онова, от което е направен животът.“
>
> Бенджамин Франклин
В настоящото научно есе, представляващо своеобразен експеримент за съдържателно разглеждане на специфичната тема за живота като време и пространство в контекстуалните услови ...
2022
Не живее на небето,
а живее право в нас.
Бог е делото, което
вършиш точно в този час.
Бог е вечната надежда, ...
а живее право в нас.
Бог е делото, което
вършиш точно в този час.
Бог е вечната надежда, ...
992
3
9
Копнеех си следобед да те гушна
и двама да се чувстваме добре.
Живея за Любов – великодушна,
в която да се къпят светове.
Когато те жадувах, се намирах ...
и двама да се чувстваме добре.
Живея за Любов – великодушна,
в която да се къпят светове.
Когато те жадувах, се намирах ...
439
2
Светът е скромно подреден: да имаш хляб, да имаш маса,
да срещнеш утрешния ден с любимо чайче на тераса.
Да бъдеш смел – и много див! – любов на всеки да раздаваш,
да преживееш нервен срив, да можеш благо да прощаваш.
Да имаш син и дъщеря. С жена, която те Обича, ...
да срещнеш утрешния ден с любимо чайче на тераса.
Да бъдеш смел – и много див! – любов на всеки да раздаваш,
да преживееш нервен срив, да можеш благо да прощаваш.
Да имаш син и дъщеря. С жена, която те Обича, ...
981
4
10
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
