toxin
357 el resultado
Стрелкащи се от зори до зрак
импулси в мрежички от мисли.
Като експресчета. И нощем пак -
немирни, непокорни и улисани
във чудото, наречено Живот, ...
  736 
Оттам нататък жалка пустош,
безплътна и еднопосочна.
Креслива, жадна и намусена,
чудовищно сама. Нарочно.
Оттам насетне безхаберие, ...
  856  17 
По хребета блуждае светлинка...
В едно неравно място на душата,
с хълмисти пропасти и сухи езера
завихря се неумолимо трънен вятър,
забиващ в кожата, в очите хладина. ...
  994  16 
Какво ли има в края на вселената?
(не вярвам в думите, че е безкрайна).
Оттам започва друго измерение?
За мен ще си остане вечна тайна.
В недрата земни крият ли се духчета ...
  1112  20 
Много съм ларж!
Откъдето и да ме погледнеш - хвани ме, обърни ме, поогледай, поопипай, все едно купуваш грънци, все тая. Направо съм си писана, изписана. Грънци ли казах? За пръстен с диамант мислех, щото си падам по джунджурийките, пък виж ме какви ги говоря! Но това, с джунджурийките е друга тема. ...
  1073  15 
Обляна в гланц от лунния прашец,
непосвенùл се щедро да се сипе
връз тялото ù, струна за ветрец -
жена; среднощния разпалва ритъм.
Лежи; бедрата, спускащи се плавно ...
  831  14 
Любовта започва с плахо ръкостискане
на две смутени, едва напъпили души
и първата целувка с "Извинявай, без да искам",
от чиято сладост кръвта камбанено кънти.
Или избухва сякаш източен владетел - ...
  722  16 
Този свят се руши
като стара, паянтова сграда,
подкопан от лъжи
и съмнения.
Този свят страда! ...
  818  15 
Стоиш пред мен. Видение от чувства!
Усилия полагам - да остана права!
Да ти се хвърля на врата и да те гушна,
моя изстрадана, неписана Награда?
Ръка ли да протегна към лицето ти - ...
  845  20 
Тази вечер ми е пусто вкъщи!
И мисля тайно да загърбя самотата.
Ще те поканя из една от всичките ми същности.
Да пием по коктейл от споделеност, с вкус на лято?
Тази вечер ми е някак тъжно! ...
  892  16 
Любовта се нуждае от хора! Простичко е! Не от философстване и не от гръмкости!
И в същото време е странно как тя развива чувствителността дотолкова, че да можеш да чуеш как се разлистват дърветата и как крехките тревички пробиват коравата земя...
Ела, седни до мен да ти покажа нещо...
За миг останал ...
  748  11 
И след стотния изгрев без тебе
ще проклинам навярно все още
леглото ми с хватката ледена,
безтебно-безхлебните нощви,
безтрелия писък на птиците ...
  734 
... е назовимо с едно име
Не искам да съм жрицата в любовен храм,
че капка обич жриците не получават.
Слуги и неми пленници са на фетиш избран,
а служенето в храма култ е към измамата. ...
  641 
Отдават ми се много нещица...
Успешно болката си да прикривам
зад шарени декори. Да приспя
за кратко гордост. Да драматизирам.
Да бъда по-невидима от мисъл. ...
  771 
Заникъде вече не бързам!
Простих се с онази дивачка,
надскачаща всички усърдно
да грабне най-едрата плячка
от думи, внимание, време... ...
  839  10 
Накарай ме да бъда по-добра!
Не съм светица, но не съм и дявол.
В една душа, перверзна, на жена
живее още детското начало.
Какво му трябва на едно дете, ...
  778  11 
Дали сърцето е крайпътен хан?
Едва ли! Защо тогава приютява
търговци; пътници оттук оттам,
дошли без мисъл да остават?
Такива не опитвам да задържам! ...
  730  16 
Дълбоко, тъмно, влажно от сълзи...
Душата ми е странна мина.
Търсачи много разкопаваха. Дали
си тръгнаха със повече от късче глина?
След тях останаха безбройни свлачища... ...
  1057  13 
Не съм марионетка, но съм по-спокойна,
когато Някой дърпа ми конците,
че иначе умът ми рее си се непристойно
и, пусто, все на глупости налита.
В живота ми цари анархия. Неустоима - ...
  1548 
Как да легна на това легло,
във което теб те няма?
Без възглавието от любов
всичко е една измама!
Как водата жаждата да утоли, ...
  804  14 
Това стихо си няма лирически!
То затова... и ритъм си няма,
и идея си няма горкичкото,
и римуването му е бездарно.
А лирическата не благоговее ...
  762  10 
Нека днес да се мълчим...
Искаш ли да потанцувам?
(с този мой прилепнал клин
още ли ще се шегуваш).
Настани се там удобно, ...
  902  10 
Обилен чувствовалеж...
Така се надявам
да ме натрупа,
да побелее душата ми
от копнеж! ...
  659 
Представите ми за света са променени
откакто съм в една омайна нереалност...
Наместо слънцето, изгряват хризантеми
във цялата рубинена тоналност.
Небето нощем е светулкова поляна, ...
  719  11 
... за квалификацията "лудетина" :)
Обожавам да бъда лудетина!
Като млада кобилка игрива,
във очите ми дяволски светят
рой бенгалски искри закачливи. ...
  712 
Развързаха се връзките на ветровете,
ооо, нека вече някой ги догони...
Рисуват облачни целувки по небето
и ги изронват на паважа в спомени,
в мечти, в надежди и във кални локви. ...
  660 
Имаш ли шанс сред десетките миди
да попаднеш на някоя бисерна;
също сред всички врабчета да видиш
орел как с мощта си ефира разсича;
сред акри от троскот - крем нежнолистен ...
  695 
* Заглавието е заимствано от едноименния колаж на comeon (Септември), за което ù благодаря :)
Вселената си има закони, правила,
дали е волна да ги нарушава?
И безразборно ли кръжат небесните тела
или фиксираните орбити признават? ...
  703 
Ти чуваш ли как капе тишината?
Протяжно, монотонно, кап-кап-кап...
(оп, не беше това)
Със себе си съвсем не се разбирам!
Консенсус няма в моята глава. ...
  724 
Е, и! Какво от туй, че нямам спомени,
принесени са в жертва на Сега и Утре.
Сърцето казва ли ти "Днес почивам,
живей със вчерашните мои удари?"
Въздишката се пръска, гдето е отронена, ...
  930 
Обичам те! Но не с онази обич,
която ти посича коленете,
при все че месеци наред се моля,
щом дойдеш, да не се свлека в ръцете ти.
В ръцете ти, наситени на форми ...
  743 
Когато ни е хубаво с някой, знаем, че го обичаме.
Когато ни е тъжно с някой, разбираме колко точно...
Живея като в унес. Ден за ден,
трасирайки в ненужното пътеки.
Душата ми е бродница навеки ...
  645 
Мисълта за тебе е сребристосиня,
с най-нежния копринен допир.
И топъл шал в студена зима,
и сгушен във сърцето вопъл.
Тя заран буди се, преди в очите ...
  988  16 
Онази любов със затихващи функции
отдавна в детайли познавам
и как идва с гръм и разсичащи мълнии
и с ехото как отминава.
И друга любов, дето плакне окото, ...
  950  11 
Не искам пръстен от теб, искам пръстите!
Щателно нека поровят в косите.
Така ми харесва - да легна във скута ти,
а ти ми разказвай, без глас, истории пропити
със страст и магичното мъжко ухание. ...
  700 
Бре, щех ли да съ казвам пуетеса,
'ко баш у ярката новогодишна нощ
не спретнех некоя усукана сонета
да ви омая с още празничен разкош.
Сега ку ни въ изсурвакам 'сички, ...
  975  15 
Върви напред. Не стъпва по земята.
Обръщат се след нея ветровете,
дори повяхнала, изправя се тревата,
че китна пролет в погледа ù свети.
Смехът ù буди спящите върхари ...
  1289  16 
Емоцията изразявах в рими,
защото си живеех в собствен стих,
където всеки втори вдъхнови ме
и най-банално ред му посветих.
Клиширах вече всичките си мисли, ...
  1148  19 
Във мене си. А аз съм в скута ти...
Два микрокосмоса във две тела.
Отвори се портал към вечността в минутата,
в която топлината ти се в мен разля...
Прокарвам тръпни длани по лицето ти. ...
  744  11 
Обичам те! Отново и отново...
Поливаш ли цветята, за да не умрат!
Така и мен, със водопадно слово
ме напоявай всеки ден. И ще цъфтя.
Прегръщай ме! Отново и отново! ...
  586 
Propuestas
: ??:??