valqka
515 el resultado
Сънувам ти лицето,
макар незнайно,
потрепващо в мойте длани,
почти го чувствам,
и очите ти, с бликнали сълзи ...
  666  12 
* * *
Ако можех само с чувства
да нарисувам твоите устни,
очите с диаманти да скицирам
и с лъчи искрящите зеници, ...
  598 
Обичта си да дариш ...
Валентин Василев - Valqka
Вместо на глътки да се опиват
с твоята любов,
безчестен ако те хвърлят ...
  856  15 
Една си и една
ще си останеш
от недосънувания
ми сън!
Не искам да те помня! ...
  749  16 
Ръцете на жена,
парещи от нежност
и крехка доброта,
самите те - човечност,
сърдечен зов и ласка, ...
  2213  17 
Защо така обичам залеза,
с облачета разтопена мед
и птици, изплитащи в
жаравата
нестинарски танц над мен ? ...
  657  10 
Викам те ... ехото нанякъде
се лута
след мисълта ми, завихрена
в небето ...
и се връща уморено, откраднало ...
  848  11 
Старата върба над водовъртежа
поклаща клонки като компас,
лицето си оглежда - не е ли
прежното?
Нима това лице съм аз ...? ...
  697  13 
Като чук блъска отвътре
самотното мое сърце,
вае чертите безплътни
на незнайно нежно лице.
Коя ли е тя? Откъде е? ...
  506 
* * *
Две палави деца на шарки
пунктират синьото небе,
възседнали светлинни палки
гонят се безкрайно във захлас, ...
  1686  12 
Кафето ми кипна!
Но какво за кафето?
То изкипя ми душата
от извряли нежни слова -
разсеяни пáри в небето ... ...
  811  12 
Ех, живот!
Любим и нетърпим ...
Още отначало. Тъкмо се родим
и започваме ..., пълзим..., пълзим.
Растем ... и тя расте със нас - ...
  603  11 
Две очи,
притъмняли от досада,
две очи,
горещ пустинен вятър,
две очи, ...
  877  17 
Паяжина лунна светлина
от чиято мрежа ослепявам.
И ръка въздушна на жена,
с пръсти, изваяни от вятъра.
Къде съм бродил в тази тъмнина? ...
  641  12 
Небе бездънно призори,
купове безлюдни светове,
потоци метеори, падащи звезди -
в пламъци изгарящи души на хора ...
Така ще се стопи и мойта - ...
  514 
Ако с този огън
не си горял,
ако в любовна клада
не си изгарял,
ако си живуркал като ...
  646  10 
Да потънеш в ЖЕНА -
цял потъваш в морето,
вълните бели бушуват
вече в цветно,
понякога глътваш ...
  632  15 
Задушни летни нощи
и на щурците песента
за копнежи невъзможни
да поемеш ти ръката ми
по пътища насам - натам ...
  641 
Извънземен съм,
от планетата Нибиру*,
по звездния ни
безкраен път
сте ни само спирка ...
  652  12 
Бавно по асфалта крача,
не бос, по джапанки,
тихо ме обгръща здрача,
настъпва час за гатанки...
Само че, те са за децата ни, ...
  607  13 
Колело е Живота. От малък
завъртял съм педалите.
Ще спра до вас за малко.
Здравейте! Как сте?
Влюбени! Разлюбени? ...
  605  13 
Първата любов е тъй омайна,
като първата цигара,
една целувка, едно дихание,
една дума, примижала от
мълчание, ...
  680  10 
Една душа за всичко!
За радост и за мъка,
за топлина, за студ,
за любов, разлъка,
за екстаз и махмурлук, ...
  690  24 
Копнея за невъзможната
минута
на твоето "Обичам те",
с надежда да съм
още тука, ...
  1091  11 
Сам на кръстопътя
се оглеждам околовръст,
накъде да се упътя
със житейския си кръст?
Син голям, семейство - ...
  485 
На НЕЯ
Цяла събрал те бих
в един само стих.
В един - и то цяла?
Печати ли се радост ...
  667  18 
Привличаш ме! Но
по години
сме твърде
неравностойни.
Аз усещам душевните ...
  613  13 
Стискам във влажната
си шепа,
избърсала последната
сълза,
плахичка мъждукаща ...
  578  14 
Виждаме се всяка заран
с кучкарите пред блока,
опъват все повода за
облекчаване
сред тревите и цветята. ...
  485  11 
Стотният ми стих!
Грапави от вопли
тихи
на една жена
ги посветих, ...
  562  12 
Знаеш ли, малко е
жестоко -
години аз по теб
изгарям,
нощ и ден, ...
  584 
Дойдох при теб от безкрая,
с порива на космичен вятър,
разпилял душата ми до края
на брега - ситен кварцов пясък.
Ти си ми водата, създаваща спомени, ...
  601 
Може ли някой
да ми каже
сега,
как гаси се
любов, ...
  744  23 
Успях те, Животе, успях!
Макар че и опитен заек
ти бях!
Ти досега даде ми всичко -
преживях те почти на шега, ...
  690  14 
Не отминавай
така мълчаливо,
моля те, горчиво е,
нещо кажи ми -
поздрав, обида, ...
  561 
Устни от
кадифе,
за докосване,
с дъх
на кафе, ...
  497 
Отминаваш!
Не ме познаваш вече?
Аз не бях ти съдба,
но ти ми беше
и остана ли сам вечер ...
  646  11 
Повече се радвам,
само понякога плача
над ориста на човека
да бъде човечен,
че не е робот, ...
  557  11 
Любов притихнала
до отричане,
скътана нейде
в ъгъла,
готова да избликне ...
  1737  14 
Две ръце,
преплетени
лиани,
две души,
прилепнали ...
  555  13 
Propuestas
: ??:??