vega666
1.663 el resultado
Разпътна младостта сега ми маха.
Повръща ми се от човешките лица.
В човешките съдби докрай изтляха
доспехи бляскави и рицарски сърца.
Безлични, непотребни еднодневки - ...
Повръща ми се от човешките лица.
В човешките съдби докрай изтляха
доспехи бляскави и рицарски сърца.
Безлични, непотребни еднодневки - ...
933
7
23
и виждам
някакъв неясен цвят -
на продадено безверие...
После съм застигнат от дъжда
на вярата измислена. ...
някакъв неясен цвят -
на продадено безверие...
После съм застигнат от дъжда
на вярата измислена. ...
883
7
16
Един отронен камък, полетях -
стремглаво - право в низините.
Звездите падащи за миг съзрях.
Оплакваха си горко съдбините...
И облак скри печалния ми край. ...
стремглаво - право в низините.
Звездите падащи за миг съзрях.
Оплакваха си горко съдбините...
И облак скри печалния ми край. ...
579
5
8
Числата. Ах числата! Те бяха неговата страст. От малък бе привикнал да общува с тях. Бяха единствените му истински приятели. Никога не погаждаха номера. Никога не забиваха нож в гърба. Поднасяха красиви и неочаквани преживявания. Спомни си как, като ученик в прогимназията, баща му - този стар провок ...
863
3
9
В този свят на няколко рефлекса
всеки се превръща в роб.
В роб на някаква пътека.
В сянка закъсняла за живот.
... И в инерция застива ...
всеки се превръща в роб.
В роб на някаква пътека.
В сянка закъсняла за живот.
... И в инерция застива ...
695
5
19
цял живот съм те чакал,
Ангел мой - моя тайна любов.
Най-последна ти слезе от влака
на перона, превърнал се в ров.
И разбрах, че пристигаш за мене ...
Ангел мой - моя тайна любов.
Най-последна ти слезе от влака
на перона, превърнал се в ров.
И разбрах, че пристигаш за мене ...
807
8
17
Звездите капят в тази тъмна нощ -
избодени очи от тишината.
Искри косата ти - лъчист разкош.
Опива ме с моминската позлата.
Щастливец съм, че още си до мен - ...
избодени очи от тишината.
Искри косата ти - лъчист разкош.
Опива ме с моминската позлата.
Щастливец съм, че още си до мен - ...
926
6
21
Остави Хектор с каменно лице.
Внезапна мълния челото й проряза
и освети през тънкото перде
гърдите й набъбнали от залеза.
Отиваше във робство без любов - ...
Внезапна мълния челото й проряза
и освети през тънкото перде
гърдите й набъбнали от залеза.
Отиваше във робство без любов - ...
980
4
11
все още съм тук -
образът смътен във огледало.
Неусетно пресъхващ капчук.
Зимно цвете във призрачно бяло.
Закъснял жерав - не отлетял. ...
образът смътен във огледало.
Неусетно пресъхващ капчук.
Зимно цвете във призрачно бяло.
Закъснял жерав - не отлетял. ...
654
4
15
Запълни пъзела на моята душа
с частица щастие от миг откраднат.
Възпирай ме сега да разруша
онаследения от спомените замък...
За теб и мен - най-светъл дом, ...
с частица щастие от миг откраднат.
Възпирай ме сега да разруша
онаследения от спомените замък...
За теб и мен - най-светъл дом, ...
779
5
16
Мъгла, не си ли ти единствена реалност?
Очаквам себе си да срещна неизбежно в теб.
Очаквам в конуса на бъдещето, винаги банално,
да прочета скрижалите на най-велик поет.
Пътувам сам през призрачни полета ...
Очаквам себе си да срещна неизбежно в теб.
Очаквам в конуса на бъдещето, винаги банално,
да прочета скрижалите на най-велик поет.
Пътувам сам през призрачни полета ...
881
8
23
Пристига зимата на тайнствена шейна.
От всяко ъгълче лицето й наднича.
Със северни очи, сред тишина,
от себе си гирлянди снежни свлича.
И пак съзирам онзи тъжен бор ...
От всяко ъгълче лицето й наднича.
Със северни очи, сред тишина,
от себе си гирлянди снежни свлича.
И пак съзирам онзи тъжен бор ...
964
10
19
На Й.
скришната поляна - без гора.
Саргасово далечна - само моя.
Летях на облаци над златната зора,
окъпан от лъчите на покоя. ...
скришната поляна - без гора.
Саргасово далечна - само моя.
Летях на облаци над златната зора,
окъпан от лъчите на покоя. ...
947
3
14
Не те мечтая - няма път обратен,
аз просто съм безумно уморен...
над мрежата от дни премигва вятър,
от свойта смърт се чувствам вдъхновен...
аз просто съм безумно уморен...
над мрежата от дни премигва вятър,
от свойта смърт се чувствам вдъхновен...
924
6
12
Те идват - невидими флотилии от дни
със бели цветове,
с бездънносините коралови напеви...
безбройни пеперуди сред праха,
ята посипали се от разцъфнали дървета, ...
със бели цветове,
с бездънносините коралови напеви...
безбройни пеперуди сред праха,
ята посипали се от разцъфнали дървета, ...
877
5
13
Когато мислите се върнат уморени
след едно пътуване...
Когато ти усетиш, че от чувствата остава само
неочакваното състояние, наречено сбогуване...
ще се превърне и тъгата в безразличие ...
след едно пътуване...
Когато ти усетиш, че от чувствата остава само
неочакваното състояние, наречено сбогуване...
ще се превърне и тъгата в безразличие ...
2088
14
19
Утре ще дойде денят без промяна.
Ден като другите - дълъг и краен...
Някой ще пие надменната чаша.
Скелети после в пръстта ще останат.
...Ще го изтрива поредният залез ...
Ден като другите - дълъг и краен...
Някой ще пие надменната чаша.
Скелети после в пръстта ще останат.
...Ще го изтрива поредният залез ...
808
5
12
Изгуби се отделният човек,
удавен от световните проблеми.
За бъдещето няма вече лек,
щом цели континенти са ранени.
Взел раница на гръб тръгни пеша, ...
удавен от световните проблеми.
За бъдещето няма вече лек,
щом цели континенти са ранени.
Взел раница на гръб тръгни пеша, ...
1031
9
18
Един безпътен и тревожен свят
над ъглите на устните надвисва.
Богатият ще става по-богат,
а бедният ще съмва по-умислен...
И вече няма сигурност във дом - ...
над ъглите на устните надвисва.
Богатият ще става по-богат,
а бедният ще съмва по-умислен...
И вече няма сигурност във дом - ...
982
7
18
Колко е преживяното и колко ни остава от него, когато извърнем поглед назад...? Зад мен са отминалите години и в пепелта им намирам твърде малко от онова, което заслужава внимание. Но и то в спомените остава повече с оценката за лошо и хубаво, с усещане за една неяснота, която се губи на малки облач ...
1193
8
5
Преди много години геният Херман Вайл, известен учен и мислител /интелектуален съратник на Алберт Айнщайн/, написа забележителната си книга "Симетрия" /издадена у нас от издателство Наука и Изкуство през далечната 1969г./. Там - по един постижим единствено от големите умове начин, Вайл осветли напъл ...
1336
3
2
Превъртя се кръгът от сезони -
с мен на руска рулетка игра.
В есен спря и макар без патрони
ме прошари подобно гора.
Неусетно изниза се времето - ...
с мен на руска рулетка игра.
В есен спря и макар без патрони
ме прошари подобно гора.
Неусетно изниза се времето - ...
1162
8
17
Зад миглите на времето съзирам
индиферентния му, втренчен поглед.
Къде съм днес? В квадрант от полуистини!?
Да се открия в картата на вечността не мога.
Безумните тълпи край мене шестват. ...
индиферентния му, втренчен поглед.
Къде съм днес? В квадрант от полуистини!?
Да се открия в картата на вечността не мога.
Безумните тълпи край мене шестват. ...
624
4
11
Подчиних целия си живот на търсене на Истината. Следователно нямам правото да се доверявам на Никого и на Нищо. Не вярвам, че човешкият род се е доближил до Истината за цялото си развитие досега. По-скоро той пребивава в неведение по отношение на Нея, при това не в Свещено неведение, а в Свинско. Це ...
1509
4
8
В това есе ми се иска да поговорим за морала. Без съмнение това е последният мохикан в нашето време - времето на Желязната епоха, а ако употребя заглавие от нашумял роман на Джек Лондон, един от най-уважаваните от мен автори - време на Желязната пета. Долавям как първият ви въпрос вече витае във въз ...
2538
4
7
"Смъртта - великата загадка на живота" - имаше книга с такова удачно заглавие /с автор: Хърби Бренън/.
Почти всеки човек, съзнателно и несъзнателно, е жертвал част от времето си за размисли върху тази вечна тема. Общото за всички мислители се оказва едно - техният пълен провал пред загадката. Както ...
Почти всеки човек, съзнателно и несъзнателно, е жертвал част от времето си за размисли върху тази вечна тема. Общото за всички мислители се оказва едно - техният пълен провал пред загадката. Както ...
2909
6
3
Аз нямам никакви светини -
презирам всички земни имена.
Човешки ли са - нека гинат,
дори да носят жалка светлина.
Едно огромно земно стадо ...
презирам всички земни имена.
Човешки ли са - нека гинат,
дори да носят жалка светлина.
Едно огромно земно стадо ...
774
4
16
Свят на еднооки носорози.
Циклопите с провиждащо око
предпазват те от зрящите събратя...
Слепците виждат най-далеч
с рудиментирали лъчи от Рая. ...
Циклопите с провиждащо око
предпазват те от зрящите събратя...
Слепците виждат най-далеч
с рудиментирали лъчи от Рая. ...
959
5
13
Потайна среща имахме с Луната.
Докосна ме със синкави лъчи.
Тя грееше с особена позлата
и шепнешком ми каза - замълчи.
Аз зная, че си влюбен само в мене. ...
Докосна ме със синкави лъчи.
Тя грееше с особена позлата
и шепнешком ми каза - замълчи.
Аз зная, че си влюбен само в мене. ...
1024
8
9
Отваря изгревът намусено зеница
и в крайчеца й плахо розовее.
Тъй рано е - в небето няма птици.
Очаква то реда си да синее...
Започва времето поредна обиколка. ...
и в крайчеца й плахо розовее.
Тъй рано е - в небето няма птици.
Очаква то реда си да синее...
Започва времето поредна обиколка. ...
1254
8
15
Светът върви към погибел и ето -
мъдрецът в сламената шапка го полага.
Небето е самотна синя пепел,
залязва слънце - прешлените сляга.
Сандалите на спомените носиш ...
мъдрецът в сламената шапка го полага.
Небето е самотна синя пепел,
залязва слънце - прешлените сляга.
Сандалите на спомените носиш ...
823
9
13
Днес изгубих следите на залеза.
Мъдра сова натам отлетя.
И с грима на мечтите белязана,
Ариадна събира пера.
Днес не искам да мисля за Утре - ...
Мъдра сова натам отлетя.
И с грима на мечтите белязана,
Ариадна събира пера.
Днес не искам да мисля за Утре - ...
1040
5
11
Жадува вятърът една последна ласка,
но вечно няма кой да го погали...
Пътува той на призрачна каляска
вместо коне запрегнал диви хали.
И в мъртвото небе самин препуска ...
но вечно няма кой да го погали...
Пътува той на призрачна каляска
вместо коне запрегнал диви хали.
И в мъртвото небе самин препуска ...
909
7
14
(по мотиви от романа на Александър Дюма - "Тримата мускетари")
Днес Ришельо по спешност я извика
за мисия секретна, задкулисна, зла.
Тя трябваше приятел свой да предизвика
и да го хвърли на разблудната тълпа. ...
Днес Ришельо по спешност я извика
за мисия секретна, задкулисна, зла.
Тя трябваше приятел свой да предизвика
и да го хвърли на разблудната тълпа. ...
998
7
7
Пропуснах главното. Не съжалявам.
Изтича времето през изтънели шепи.
Докоснах с пръстите вретеното на залеза.
Умират спомените в мен - нелепи.
Надраснах някогашната представа. ...
Изтича времето през изтънели шепи.
Докоснах с пръстите вретеното на залеза.
Умират спомените в мен - нелепи.
Надраснах някогашната представа. ...
1144
11
24
Пожълтели от безсънието плажове.
Фиорди с олисяли темета.
Каменните брегове
родили морски тътени.
Битка постоянна между суша и вода. ...
Фиорди с олисяли темета.
Каменните брегове
родили морски тътени.
Битка постоянна между суша и вода. ...
731
5
14
под сивия валяк на властно небе,
потеглих след мисъл студена и тиха...
а съвестта прокрадна се отвред,
превърната в разкрИвена усмивка.
потеглих след мисъл студена и тиха...
а съвестта прокрадна се отвред,
превърната в разкрИвена усмивка.
784
4
16
Попитай бялата мъгла
как никне есенно кокиче.
Под шума гниеща и зла
в небитието то наднича.
Попитай залеза студен ...
как никне есенно кокиче.
Под шума гниеща и зла
в небитието то наднича.
Попитай залеза студен ...
953
9
14
"Математиката е кралица на всички науки, а Теорията на числата е кралица на математиката",
обичал да казва Принцът на математиката Карл Фридрих Гаус (1777 - 1855), който още като дете пресметнал наум мигновено, че сумата на числата от 1 до 100 е 5050, забелязвайки, че сборовете на равноотдалечените ...
обичал да казва Принцът на математиката Карл Фридрих Гаус (1777 - 1855), който още като дете пресметнал наум мигновено, че сумата на числата от 1 до 100 е 5050, забелязвайки, че сборовете на равноотдалечените ...
3450
4
6
По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.
Умира лятото с пресипнал тембър.
Отлитат пак ята към необята ...
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.
Умира лятото с пресипнал тембър.
Отлитат пак ята към необята ...
1450
16
20
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
