vega666
1.703 el resultado
и виждам
някакъв неясен цвят -
на продадено безверие...
После съм застигнат от дъжда
на вярата измислена. ...
  900  16 
Един отронен камък, полетях -
стремглаво - право в низините.
Звездите падащи за миг съзрях.
Оплакваха си горко съдбините...
И облак скри печалния ми край. ...
  588 
Числата. Ах числата! Те бяха неговата страст. От малък бе привикнал да общува с тях. Бяха единствените му истински приятели. Никога не погаждаха номера. Никога не забиваха нож в гърба. Поднасяха красиви и неочаквани преживявания. Спомни си как, като ученик в прогимназията, баща му - този стар провок ...
  879 
В този свят на няколко рефлекса
всеки се превръща в роб.
В роб на някаква пътека.
В сянка закъсняла за живот.
... И в инерция застива ...
  706  19 
цял живот съм те чакал,
Ангел мой - моя тайна любов.
Най-последна ти слезе от влака
на перона, превърнал се в ров.
И разбрах, че пристигаш за мене ...
  821  17 
Звездите капят в тази тъмна нощ -
избодени очи от тишината.
Искри косата ти - лъчист разкош.
Опива ме с моминската позлата.
Щастливец съм, че още си до мен - ...
  934  21 
Остави Хектор с каменно лице.
Внезапна мълния челото й проряза
и освети през тънкото перде
гърдите й набъбнали от залеза.
Отиваше във робство без любов - ...
  997  11 
все още съм тук -
образът смътен във огледало.
Неусетно пресъхващ капчук.
Зимно цвете във призрачно бяло.
Закъснял жерав - не отлетял. ...
  674  15 
Запълни пъзела на моята душа
с частица щастие от миг откраднат.
Възпирай ме сега да разруша
онаследения от спомените замък...
За теб и мен - най-светъл дом, ...
  788  16 
Мъгла, не си ли ти единствена реалност?
Очаквам себе си да срещна неизбежно в теб.
Очаквам в конуса на бъдещето, винаги банално,
да прочета скрижалите на най-велик поет.
Пътувам сам през призрачни полета ...
  895  23 
Пристига зимата на тайнствена шейна.
От всяко ъгълче лицето й наднича.
Със северни очи, сред тишина,
от себе си гирлянди снежни свлича.
И пак съзирам онзи тъжен бор ...
  980  10  19 
На Й.
скришната поляна - без гора.
Саргасово далечна - само моя.
Летях на облаци над златната зора,
окъпан от лъчите на покоя. ...
  955  14 
Не те мечтая - няма път обратен,
аз просто съм безумно уморен...
над мрежата от дни премигва вятър,
от свойта смърт се чувствам вдъхновен...
  941  12 
Те идват - невидими флотилии от дни
със бели цветове,
с бездънносините коралови напеви...
безбройни пеперуди сред праха,
ята посипали се от разцъфнали дървета, ...
  887  13 
Когато мислите се върнат уморени
след едно пътуване...
Когато ти усетиш, че от чувствата остава само
неочакваното състояние, наречено сбогуване...
ще се превърне и тъгата в безразличие ...
  2170  14  19 
Утре ще дойде денят без промяна.
Ден като другите - дълъг и краен...
Някой ще пие надменната чаша.
Скелети после в пръстта ще останат.
...Ще го изтрива поредният залез ...
  824  12 
Изгуби се отделният човек,
удавен от световните проблеми.
За бъдещето няма вече лек,
щом цели континенти са ранени.
Взел раница на гръб тръгни пеша, ...
  1046  18 
Един безпътен и тревожен свят
над ъглите на устните надвисва.
Богатият ще става по-богат,
а бедният ще съмва по-умислен...
И вече няма сигурност във дом - ...
  1000  18 
Колко е преживяното и колко ни остава от него, когато извърнем поглед назад...? Зад мен са отминалите години и в пепелта им намирам твърде малко от онова, което заслужава внимание. Но и то в спомените остава повече с оценката за лошо и хубаво, с усещане за една неяснота, която се губи на малки облач ...
  1210 
Преди много години геният Херман Вайл, известен учен и мислител /интелектуален съратник на Алберт Айнщайн/, написа забележителната си книга "Симетрия" /издадена у нас от издателство Наука и Изкуство през далечната 1969г./. Там - по един постижим единствено от големите умове начин, Вайл осветли напъл ...
  1353 
Превъртя се кръгът от сезони -
с мен на руска рулетка игра.
В есен спря и макар без патрони
ме прошари подобно гора.
Неусетно изниза се времето - ...
  1176  17 
Зад миглите на времето съзирам
индиферентния му, втренчен поглед.
Къде съм днес? В квадрант от полуистини!?
Да се открия в картата на вечността не мога.
Безумните тълпи край мене шестват. ...
  636  11 
Подчиних целия си живот на търсене на Истината. Следователно нямам правото да се доверявам на Никого и на Нищо. Не вярвам, че човешкият род се е доближил до Истината за цялото си развитие досега. По-скоро той пребивава в неведение по отношение на Нея, при това не в Свещено неведение, а в Свинско. Це ...
  1529 
В това есе ми се иска да поговорим за морала. Без съмнение това е последният мохикан в нашето време - времето на Желязната епоха, а ако употребя заглавие от нашумял роман на Джек Лондон, един от най-уважаваните от мен автори - време на Желязната пета. Долавям как първият ви въпрос вече витае във въз ...
  2614 
"Смъртта - великата загадка на живота" - имаше книга с такова удачно заглавие /с автор: Хърби Бренън/.
Почти всеки човек, съзнателно и несъзнателно, е жертвал част от времето си за размисли върху тази вечна тема. Общото за всички мислители се оказва едно - техният пълен провал пред загадката. Както ...
  2993 
Аз нямам никакви светини -
презирам всички земни имена.
Човешки ли са - нека гинат,
дори да носят жалка светлина.
Едно огромно земно стадо ...
  787  16 
Свят на еднооки носорози.
Циклопите с провиждащо око
предпазват те от зрящите събратя...
Слепците виждат най-далеч
с рудиментирали лъчи от Рая. ...
  971  13 
Потайна среща имахме с Луната.
Докосна ме със синкави лъчи.
Тя грееше с особена позлата
и шепнешком ми каза - замълчи.
Аз зная, че си влюбен само в мене. ...
  1064 
Отваря изгревът намусено зеница
и в крайчеца й плахо розовее.
Тъй рано е - в небето няма птици.
Очаква то реда си да синее...
Започва времето поредна обиколка. ...
  1318  15 
Светът върви към погибел и ето -
мъдрецът в сламената шапка го полага.
Небето е самотна синя пепел,
залязва слънце - прешлените сляга.
Сандалите на спомените носиш ...
  868  13 
Днес изгубих следите на залеза.
Мъдра сова натам отлетя.
И с грима на мечтите белязана,
Ариадна събира пера.
Днес не искам да мисля за Утре - ...
  1098  11 
Жадува вятърът една последна ласка,
но вечно няма кой да го погали...
Пътува той на призрачна каляска
вместо коне запрегнал диви хали.
И в мъртвото небе самин препуска ...
  973  14 
(по мотиви от романа на Александър Дюма - "Тримата мускетари")
Днес Ришельо по спешност я извика
за мисия секретна, задкулисна, зла.
Тя трябваше приятел свой да предизвика
и да го хвърли на разблудната тълпа. ...
  1014 
Пропуснах главното. Не съжалявам.
Изтича времето през изтънели шепи.
Докоснах с пръстите вретеното на залеза.
Умират спомените в мен - нелепи.
Надраснах някогашната представа. ...
  1158  11  24 
Пожълтели от безсънието плажове.
Фиорди с олисяли темета.
Каменните брегове
родили морски тътени.
Битка постоянна между суша и вода. ...
  740  14 
под сивия валяк на властно небе,
потеглих след мисъл студена и тиха...
а съвестта прокрадна се отвред,
превърната в разкрИвена усмивка.
  792  16 
Попитай бялата мъгла
как никне есенно кокиче.
Под шума гниеща и зла
в небитието то наднича.
Попитай залеза студен ...
  962  14 
"Математиката е кралица на всички науки, а Теорията на числата е кралица на математиката",
обичал да казва Принцът на математиката Карл Фридрих Гаус (1777 - 1855), който още като дете пресметнал наум мигновено, че сумата на числата от 1 до 100 е 5050, забелязвайки, че сборовете на равноотдалечените ...
  3563 
По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.
Умира лятото с пресипнал тембър.
Отлитат пак ята към необята ...
  1464  16  20 
Спомен -
топлина
в изстиващите длани на дните.
Опит за възкресение
от восъчната отливка на миналото... ...
  752 
Propuestas
: ??:??