voda
582 el resultado
Този мъдър живот дава, само
ако смееш ти сам да си вземеш.
Но пътеката става измамна,
ако грешна посока поемеш.
Вземай с шепи, а давай със крина -- ...
  856  18 
Знам, някога насън или наяве,
ще стигна онзи непознат предел,
при който само тъжен сняг навява
над всичко, дето си и дал, и взел.
Защото даденото изкласява, ...
  937  15 
"Отивай си! – Как искам да извикам,
но моят глас предателски мълчи.
А болката, прехапала езика си,
ме гледа с недовиждащи очи.
Защо да викам? – Тебе тук те няма. ...
  1296  25 
Късна нощ е – най-любовен час.
Всяка капка кръв се е взривила.
Чувствам те до лудост, до екстаз,
до премала и последни сили.
Може би пак в нечие легло ...
  1526  22 
Той мина като сянка покрай мен,
дори не забеляза, че ме има.
Отиде си разплакан този ден,
а другите изгряваха раними.
Напразно чаках. Гледах отдалече ...
  1020  23 
Една любов е винаги голяма,
когато ти открива небеса.
Но може да е горестна измама,
очакваш ли от нея чудеса.
Защото не е чудо да обичаш – ...
  932  25 
Ситни, като златни слънчогледи,
цъфнали са – хиляди на брой.
Слънцето във всяко се оглежда,
милва го със майчинска любов.
Радва ме, изпълва ми душата ...
  869  22 
Слънцето ме гледа – с весели очи.
Вятърът ми гали дългите коси.
Времето край мене тича и мълчи...
Само теб те няма в този ден красив.
Търся те във спомен, срещам те във сън. ...
  1070  23 
Вълните помнят. Пясъкът те помни.
Морето твойте думи ми шепти.
А ти ми идваш само като спомен
и тихо лягаш в тъжния ми стих.
Попътни ветрове за теб повяха – ...
  836  17 
Пътеката ме води. Аз й вярвам –
спокойно следвам нейните завои.
Не съм сама – до мене крачи вятър
и всичките посоки тук са мои.
Върхът висок е. Няма да го стигна. ...
  909  24 
Ти пак си тук. Нощта е топла, тиха
и звезден дъжд се сипе покрай нас.
Навярно Небесата опростиха
и моята, и твоята вина –
за всичките ни дни несподелени, ...
  829  26 
Защо жадуваш думи и признания,
не ти ли стига дивата ми страст?
За миг прескачам всички разстояния,
при тебе съм в уречения час.
Безмълвно, безрезервно се отдавам – ...
  1077  27 
Нямам време за ново начало,
нито сили, ни думи спестени.
Вън навява. И в сребърно бяло
той проправя пътека към мене.
Да изляза ли да го посрещна, ...
  935  24 
Снежинките не падат, а танцуват;
не носят студ, а бяла топлина.
Небето на сърдито се преструва,
а всъщност пръска мека светлина...
И всичко е по-хубаво от вчера. ...
  1130  17 
Търси ме недостъпна, невъзможна.
Търси ме чак до онзи сетен праг.
И в дните си, и в нощите тревожни
да ме намираш, да ме губиш пак.
Защото ме отмина многократно – ...
  975  14 
Навън вали най-чаканият дъжд,
нечувана мелодия разлива.
Не спя и слушам, затаила дъх,
и звуците в душата ми попиват.
Така да дойдеш някой хубав ден – ...
  759 
Как да ти простя, че не научи
сърцето мое да не те обича.
Д. Енчева
Той няма да те учи на любов.
И нито пък – ...
  2109  13 
Отломки
Ти невинно пилееш усмивки и погледи сластни.
Всеки залез ти носи усещане сладко за грях.
Твойта обич е тънка свещица – от полъх угасва.
(Знам го вече, но толкова късно защо го разбрах?) ...
  943  16 
Мечтая само да съм твоя
и ти да си щастлив до мен.
За теб вратите ще отворя –
да влезеш светъл, възроден.
Това, което ни делеше, ...
  866 
Банално е да кажа, че за мене
си въздухът, без който ще умра;
че капката вода си в жадно време;
че слънце си – посред полярен мраз.
И по-добре – смълчана да те вдишвам – ...
  880 
Желание във вените ми блика.
Очакване във въздуха тежи.
Не чуваш ли? – Пак с мисъл те повиках.
Защо се бавиш, пътя ли сгреши?
Какво да кажа още – да повярваш, ...
  835 
Когато стигне залез моят ден,
дано да бъде пролет на земята –
да блика бистра синева над мен,
да зреят цветове и аромати;
да ме докосне плясък на крила ...
  1720  16 
Propuestas
: ??:??