voda
582 el resultado
Не потърсих в тревите обичниче –
аз сама ще ти бъда магия:
щом се влюбя, съм бяло кокиче;
щом разлюбя, съм пагубна сприя.
Ще ме срещнеш случайно– невзрачна, ...
  2618  23 
Tя е млада и страстна, и хубава. Толкова хубост!
Подир нея и младо, и старо си губи ума.
Даже вятърът сменя посоката своя и хуква –
да погали косите ù с огнена ласка на мъж.
Тя е горда. И вярва във своята вечна победа. ...
  929  16 
Толкова е просто да обичаш!
Както дишаш, както вкусваш хляб.
Даже да те стрелят и посичат,
пак успяваш да останеш цял,
щом сърцето ти е вкоренено ...
  2612  22 
От звездния безкрай
Защото съм от всички по-различна
и най-далечна – в звездния безкрай,
и пътищата ни не се пресичат,
не ме сънувай. И не ме гадай. ...
  1235  30 
Защо да гледам в чуждия прозорец?!
С каквото имам, съм благословен:
една врата, за хората отворена,
и през която идваш ти при мен.
От памтивека тъй е отредено – ...
  978  23 
Само преди миг си беше жива:
с лапички, опашчица, очички...
Веселушка пъргава, игрива –
просто катеричка. Като всички.
Нещо ли отсреща я привлече, ...
  1913  21 
За тебе съм везала в нощите сватбени дари.
За тебе съм крила под пазва любовен нишан.
Но друг се нае и прескочи високи дувари –
(тежи на ръката ми пръстен, от злато кован).
Към мен не поглеждай. И повече нищо не питай. ...
  1154  33 
Величествени. Горди. Устремени...
Чела опират в облаците чак.
Предел не знаят, сякаш са решени
да сбъднат най-човешката мечта.
И някак си неволно им завиждам. ...
  855  16 
Един от Миговете
(по secret_rose, "Извезани души", 24 ч.)
"Не ме обичай. Тука ме пусни –
в сърцето си. И още по-дълбоко"
Прокара пръсти в тръпнещи коси. ...
  968  21 
Не искай много. Има си предел,
зад който стойностите се променят.
Дотук съм дала. И дотук си взел.
Останалото ще узрява в мене.
И по-добре да се превърна в мит – ...
  1074  31 
Поиска да ме вземеш. И пое
с най-пакостния вятър под звездите.
В кръвта ти галопират пак коне
и ти не можеш да ги озаптисаш.
Но как ще можеш? Нещо диво в теб ...
  1052  42 
Добрите хора по-малко живеят –
(откривам тази истина смутен).
Дали защото повече милеят,
сами скъсяват земния си ден?
Добрият носи чуждите неволи, ...
  1189  45 
"По-добре никога нищо да няма,
за да няма какво да се губи". П. Пенев
Тази мисъл, от болка родена,
ме смущава, Поете. Прости.
Аз обичам. ...
  1271  33 
Аз мога...
Случайно ли тогава спря до мене,
или те прати моята съдба?
(Изглежда този ден е бил наречен –
за миг да преобърнеш в мен света.) ...
  1373  38 
"Цветните сънища... мойто последно убежище", Ив. Диманов
Сънища – пъстри добри пеперуди,
в моите нощи летите.
Идвате, правите някакво чудо
и оживяват мечтите. ...
  1021  21 
Страхувам се, че може да отмине,
да се стопи като последен сняг –
това, което чаках от години,
да се изгуби, да потъне в мрак.
Защото любовта е крехко чувство – ...
  994  16 
Живея те, какъвто си ми даден –
като усмивка и като сълза.
И всеки изгрев твой ми е награда.
Не чакам и не искам чудеса.
Светът е пъстър. Някои летят, ...
  1347  18 
Две жадувани думи
и поляга мъгла –
там, в сърцето, безумното,
и му никнат крила.
Сякаш някой отвори ...
  1142  19 
Защото си ме търсил със години –
през толкова лица на любовта,
превзех те само с малкото си име
и с него ти нарече вечността.
Чертаеш бъдеще и свят за двама, ...
  887  16 
Без тебе губя всичките посоки.
И ти го знаеш, затова мълчиш –
очакваш да те търся по високото,
където се опитваш да летиш.
Аз мога и така да те обичам – ...
  1242  22 
Да тръгнем, много да не мислим
и чувствата ни да са щик.
Тук властва силата на риска,
наречена накратко "Миг".
Мълвата подир нас ще плъзне – ...
  744  15 
Кой е правият път, аз не зная.
И кои ли по него вървят?
Той навярно отвежда до Рая,
затова прекосява света.
Може би той е гладък, без рискове ...
  1042  20 
Брезичка
Напролет бях брезичка белокора.
Разлистих се. И слънцето изпих.
А то възкръсна в моята корона
и в клоните ми вплете огнен стих. ...
  2162  24 
За мене всеки спомен е реликва.
И пазя го, и храня го – да диша.
Дали е тъжен, или пък усмихнат,
еднакво свиден, никога излишен.
От тъмните ми спомени извира ...
  1368  17 
Не се заричай – ти си див мустанг
и твоят свят са дивите савани.
Не може да те укроти юзда,
ни благослов, ни клетва да те хване.
Съвсем не ти отива да се вричаш - ...
  972  21 
Мигът
Сега е късно да ме питаш –
сега си пропаст. И зовеш...
Брегът се рони и политам –
не можеш вече да ме спреш. ...
  1011  13 
Този век ми е мащеха-майка -
той отвори за мене вратите
и така - от Мадрид до Ямайка,
ме остави сама да се скитам.
И поскитах, разбрах: небесата ...
  857  18 
Всяка стъпка раздира...
Elsion
Всяка стъпка е грешка. Но вървя и вървя.
Път в пустиня. Горещо. А нозете кървят..
Ни мираж, ни оазис. Само пясъчен ад. ...
  1154  32 
Каква студена красота!
Вали и трупа във душите.
Във тази тъжна белота
потъват даже и мечтите.
А някакъв незнаен луд, ...
  1172  23 
Небето ти сънувам. И земята.
Реките, планините... моя дом.
И със позната тръпка във душата,
аз тръгвам пак към теб – на автостоп.
Не съществуват граници, сезони. ...
  1320  18 
Аз поисках небе и поех напосоки.
С ветровете до връх долетях.
А небето се вдигаше все по-високо
и оставаше само мечта.
Затова ме грабни. Не моли и не питай. ...
  1101  25 
От свои се пази, Родино –
това са скрити врагове.
Задраскват свидното ти минало,
обстрелват твоето небе –
и не с олово, а със думи: ...
  1434  34 
... И след век се върни
Заминава си Лятото,
и ми маха с ръка,
и ме бодва отляво
малко трънче-тъга. ...
  998  27 
Вървя по пътищата ти, Родино,
отвсякъде загребвам шепа пръст –
със дъх на зряло жито и на вино,
попила някога юнашка кръв.
Легенди шепне. Вятърът ги пише: ...
  1435  39 
Омайниче
Не намерих омайниче. Търся го още...
Но сама ще ти бъда магия:
ще разбия вратите на твоите нощи
и ще пия. От тебе ще пия. ...
  1008  20 
"Аз вярвам в мълчаливата любов", Давид Овадия
Нека пеят певци за онази любов, мълчаливата,
дето с поглед се врича.
Ти нахлуваш, превземаш... Със думи за миг ме опиваш.
Аз трептя като птичка. ...
  1033  12 
Вик
Аз не тръгнах към тебе с торбичка на просяк
и не искам с трохи да ме храниш.
Аз изминах земята сама. И на босо –
за любов като храм. И камбана. ...
  1262  26 
"Как искам да го няма календарът", Петя Цонева
От векове човекът се е трудил
най-точен календар да създаде.
Това е земно, сътворено чудо
и в него има място всеки ден. ...
  1011  23 
Сълзица обич
Изстиваш бавно, като въглен,
покрит дълбоко в пепелта –
(забравили да го изхвърлят
или да върнат пак в жарта). ...
  1355  27 
Как исках да избягам, а останах.
И трябваше да мразя, а простих.
Сега у мен невидима камбана
за този случай спомени реди...
Какво от туй, че се показах силна, ...
  1155  13 
Propuestas
: ??:??