voda
582 el resultado
И как ме забеляза сред тревите? –
Заради мен от пътя се отби.
Дори за името ми не попита –
с цвета си те привлякох, може би.
Или пък е било от любопитство: ...
  2724  25 
Безкраен път
душата ми жадува,
пленена от безпътни ветрове.
В една любов
без жал да се погубвам. ...
  1937  33 
Посрещни ме, Море,
разлюляно от страст и от жажда.
Аз дойдох.
Аз съм тук.
Ето вече стоя на брега. ...
  1026  21 
От недомлъвки, думи премълчани,
от толкова неслучени неща,
в душата ми остават тъмни рани,
които оживяват през нощта.
Единствено ме чува тишината. ...
  940  13 
Аз мислех, че обичам. Но разбрах –
през есени и зими съм вървяла
и само в сън за пролет съм мечтала.
Така невинно младост пропилях.
Сега е късно огън да запаля – ...
  783  16 
Зимно слънце - кратък ден.
Бързай лъч да си откраднеш.
Ей го вятърът студен -
преди тебе ще го грабне.
И загребал шепа сняг, ...
  844  10 
При моята поява пребледняваш –
(от ревност ли е, как да разбера?)
И търсиш думи – да го забавляваш –
към мен да не погледне те е страх.
Но аз не смятам да ти го отнемам – ...
  732  18 
Къде се губиш? Цяла нощ будувах.
Вратата не заключих – да не спи.
Прозорецът задряма и сънува,
че някъде със някоя си бил.
Днес вятърът ще помете след тебе ...
  1046  22 
Исках те пороен и светкавичен –
да ме грабнеш, да ме отнесеш.
Празник да ти бъда. И наздравица.
С мене да познаеш див копнеж...
Много съм поискала, разбрах го. ...
  998  29 
Мирис на див карамфил я омая.
После - луд секс. И възторг.
В полет безумен пое към безкрая,
сякаш я викаше Бог.
Сякаш попадна на чужда планета - ...
  862  22 
Една любов не винаги умира,
когато я разделят разстояния.
Тя устоява и живот намира
във две души, от общ копнеж пияни.
Моретата ще помнят как над тях ...
  619  11 
Вечерите идват все по-тежки –
спомени долитат на ята.
Някои са тъмни и метежни,
пият ми до капка радостта.
Те са белези от стари рани – ...
  548 
Сутрешна роса сребрее
по листа и по треви.
Боже, как ми се живее!
Моя ден благослови.
Да съм жива, да съм здрава, ...
  815  27 
Обичал си и други –
преди мен.
От тях
не те ревнувам.
Ти просто си пътувал – ...
  787  15 
Есента прогони птиците някъде далече
и доведе ветрове, мъгли.
От небето ситничко вали.
Слънцето зад облак легна, захладнява вече.
И разкошни хризантеми – восъчни принцеси, ...
  800  18 
Ти само с благи думи ме плени.
Поведе ме през стръмните пространства.
На гръб понесе моите вини,
за да изгрее първият ни празник.
Не вярвах във любовни чудеса. ...
  865  18 
Отмина те и тази обич –
дано да видиш как боли.
Небето ти сега е облак
и дъжд като сълзи вали.
Объркани са в теб сезоните – ...
  1134  21 
Като пролетта
Не знаех как да търся любовта,
но срещнах теб и на мига усетих,
че тя пристига както пролетта
и първо се усеща от сърцето. ...
  732  24 
Сега се сърдиш, смяташ ме за враг,
че виждам грешките ти и ги казвам.
Приятелството не е нисък праг –
то трудно се постига и запазва.
А тези, дето днес те заблуждават, ...
  702  15 
Ти в много образи ме претвори:
звезда, принцеса, даже и русалка...
В очите ти желание гори,
но аз за тези пориви съм малка.
Жадувай ме и чакай моя час, ...
  835  23 
Търпях. И все опитвах със добро –
(Нали така съветват мъдреците?)
Но ти на страстите остана роб,
да оцениш дори не се опита.
Разцепи се земята между нас ...
  750  16 
Сега си
твърда ръбеста скала.
Където да те пипна,
ме порязваш.
А после трябват ...
  1211  23 
Здравей, Небе!
Здравей, изгряващ ден!
Какво ми носите,
не знам,
не питам. ...
  922  19 
Сега ме е страх, че ще свърши морето
Селвер
И как така морето ще изчезне?
Къде ще иде всичката вода?
Земята ще потъне в суха бездна – ...
  759  24 
Отдето мина, радости поръси.
При мен остави само тъмна болка.
Разбрах: любов не бива да се търси,
а да ти дойде – като дар от Бога.
Да тръгне някой и да те намери. ...
  740  13 
Ако има някаква магия –
да разсича време и пространства
и към мене път да ти открие,
да ми дойдеш нощем като странник,
да ми кажеш пак онези думи, ...
  2537  19 
Подобно Луцифер с едно око
ме гледа фарът и ми се присмива. Ив. Т.
Но фарът е с едно око. Не вижда,
че споменът е сбъдната реалност -
отново разрушеното съзижда ...
  1037  27 
Насън се срещаме,
насън се любим.
Събуждам се
с усещане за грях.
А дните ми ...
  752  23 
Тях пролетта не ги дарява с цвят.
През лятото минават
мълчаливи.
Не чакат плод.
Ни златен листопад. ...
  926  25 
"Не те мечтая, няма път обратен" –М.М.
Посоки две си има всеки път.
И връщане е винаги възможно.
Но важното е кой ще тръгне пръв,
кой гордост и достойнство ще заложи. ...
  904  25 
"Кой ли общува с тази Земя?"
Елена Биларева
Нощите питай за тайни космични -
там, под небесния храм.
Нощем небето във вярност се врича... ...
  817  23 
Вечността е вселена без изгрев и залез -
две души се докосват и раждат небе.
После някой с дъха си слънцата запалва,
а под тях бяла птица гребе.
Вечността е любов, от която поникват ...
  733  22 
Навреме идваш. Толкова е тъмно –
в душата ми, във всичко покрай мен!
И сякаш няма никога да съмне
и няма да изгрее моят ден.
Но ти си тук. И буйни звездопади ...
  1019  16 
От дните ни по малко ще отреже
и дълги нощи ще ни подари;
ще бъде и суров, и странно нежен,
ще ни зарадва с празници добри.
С души пречистени и обновени, ...
  843  14 
Един към друг –
в различни коловози.
(Не бива да се срещат влак със влак.)
Безкраен път.
И без пресечна точка. ...
  799  11 
Посрещах всеки изгрев с благодарност,
изпращах всеки залез със мечти.
Очите ми откриваха пространства,
в които бяхме само аз и ти.
Не беше обич. Беше просто лудост – ...
  1023  24 
Пада дървото. Резачка жестока
прогонва и птица, и звяр.
А на човека не трепва окото –
сега той е тук господар.
Падат дървета – вековни и горди, ...
  718 
Лoзата е разперила листа –
подобно нежни длани на богиня.
Събрала в гроздовете сладостта,
която ще се претвори във вино.
До края пие слънчеви лъчи – ...
  724  11 
Когато натежи от самота
и ме подгонят безпосочни мисли,
вървя като изгубена в света,
не търся ни приятел, нито близък.
А улицата диша покрай мен, ...
  784  19 
Не знаеш как обичам – как страдам и прощавам...
Каквото си поискам, докрай го получавам.
Бях капчица дъждовна – превърнах се в стихия.
Робиня бях покорна – сега съм като сприя.
И още много мога. И никога не губя. ...
  784  15 
Propuestas
: ??:??