voda
582 el resultado
Есен броди, жълти листи рони.
Вятърът ги грабва и отнася.
Хукват подир него голи клони -
(как ли тази болка се понася?)
Есен мъдра, спри за миг до мене - ...
  1068  17 
С паче перо
Поезията не е само ритъм,
ни звънка сплав от рими и метафори.
Тя с пръсти рови в истините скрити,
оплождат я поети, а не автори. ...
  840  17 
Тревата не спори, не страда –
последна си тръгва оттук.
Ще бликне напролет по-млада –
под стъпки на весел капчук.
И аз, като стръкче зелено, ...
  829  18 
Не бързай още да отпиваш -
не съм от скъпите вина.
Лоза-дивачка е наливала
у мене тъмна хладина.
Тя дълго ще се утаява, ...
  833  21 
Колко катаклизми преживях!
После ме люляха земетръси.
После оглушах и ослепях –
може би, за да платя греха си,
че под гръм небесен оцелях, ...
  701  16 
Ти знаеше, Любов – ще бъде грешка:
той има всичко и си е щастлив;
защо направи тъй, че да го срещна,
а той да ме отмине мълчалив?
Край мен кипят и прекипяват страсти, ...
  1089  20 
Запази мойте стъпки, море,
не изпращай вълни да ги трият.
И дано този бряг разбере
колко пясъчни тайни там крия.
Има тайни, които изсъхват - ...
  1034  15 
"Лудо вино бях...
нито капка от мен не опита"
Kadife
Не всяка жажда с вино се гаси.
Не всяка обич е достоен епос. ...
  1039  20 
Този вятър, дето ме отнесе
толкова далеч от роден край,
днес ме люшка и с лъжовна песен
ми разказва за измислен рай.
Пей ми, ветре! Може да повярвам, ...
  685  10 
Лято мое! Житен клас узрял.
Мак разцъфнал. Литнала светулка...
Някой алчно в шепа те събра
и отнесе надалеч оттука.
Хукна подир тебе Есента - ...
  1110  22 
Те винаги са били там...
Откакто свят светува,
и с хубостта, и с любовта
"невинно" се търгува.
Обречени момичета – ...
  891  25 
Ще те примамва всеки кръстопът
и всичките посоки ще са твои.
Под сенки на жени ще се рушат
на дните ти измамните устои...
Не бях принцеса, нито Пепеляшка. ...
  1033  26 
При теб отдавна май не е валяло
(а ти очакваше. И взе чадър).
Отминало те "Облачето бяло" –
не роснало дори за твой хатър.
И жаждата почти те е изпила. ...
  901  26 
На този свят и в земния живот
успехът е оста на колелото.
Но не виси на клонче като плод –
към него стръмни пътища те водят.
След първия успех какво последва? – ...
  5315  28 
Нито времето тръгна назад,
ни реките поеха обратно;
не угасна, не падна звезда,
нито слънцето спря да изгрява...
Нищо ново! Земя кълбовидна ...
  1067  31 
Небето – сякаш тлееща жарава,
пак огън сипе още от зори.
А Юли знае – жетва се задава,
та сърпове кове. И му спори.
Притихва във очакване земята – ...
  681  18 
Като небето
И цялото небе след дълго скитане се връща
Камелия Кондова
И ти се връщаш – всеки път различен.
От връх и пропаст в шепите събрал ...
  875  27 
Изгубих се...
Изгубих се из тихия ти шепот.
Удавих се в лиричния ти смях.
Сега съм звук от струна. Странен трепет.
Потръпвам от очакване за грях.. ...
  1407  37 
Когато някой се роди, изгрява
в небето малка сребърна звезда.
Тя пътя му в живота направлява,
защото от самия Бог е дар.
Но щом умре, тя слиза на Земята – ...
  716  14 
Ето, Юли се задава,
метнал слънцето на гръб.
Спира в близката дъбрава –
точи своя остър сърп.
Чакат го навред житата, ...
  741  20 
"Тази тъжна сюита – животът – е сложна
и се свири от двама сърце до сърце", В. Чернев
За добро ли, за зло ли, Съдбата ни срещна
и пред общо пиано ни сложи.
Но съмнения палят въпроси горещи – ...
  891  21 
Влюбено
Нощта е звездна. Сребърна пътека
пред мен разстила. Стъпвам по мечти.
На буквички те сричам. И отеква
гласът ми влюбен. Чуваш ли ме ти? ...
  1180  28 
Не съм, която си целувал
насън и в розови мечти.
Но пътьом си откраднах лудост
и Господ нека ми прости.
На вид съм най-обикновена – ...
  948  29 
За болката
И щом по пътя те настигне болка,
и тръгне с теб, и с времето расте,
и става от морето по-дълбока,
обсебва те, за да остане в теб, ...
  1206  28 
Приятелю, добре, че си далече –
пространствата ме пазят да сгреша.
Неволно те очаквам всяка вечер
и жажда мъчи моята душа.
А после идват сънища порочни, ...
  1875  25 
Той идва с устрема на покорител.
Пленява те с неустоима власт.
И ти забравяш себе си. Не питаш
дали е обич, или дива страст.
Нощта не стига за любов такава. ...
  1172  23 
Усещам те през всички хоризонти.
Обичам те през цялата Земя.
Със тебе преминавам през сезоните
и нося в шепите си весел смях.
Любов ли е това, или мечтание – ...
  1046  20 
(С благодарност към Benra за предоставената информация)
Един чужденец я изпя. През сълзи.
Един чернокож, друговерец.
Изпя я на нашия роден език
и който го чу, потрепери. ...
  1365  40 
Жажда
И не със четка – с думи те рисувам.
От времето чертите избледняват,
но спомените вихрено нахлуват –
и пак пред мен стоиш, като наяве. ...
  2038  44 
(По "Blue devils", В. Чернев (severianin)
Като тънка свещица гори и се стапя
и последната радост на нашия ден.
Онемели сълзи от сърцето ми капят,
но не искаш да видиш. Ти сляп си за мен. ...
  1016  28 
Аз вярвам в тези мъдри Небеса,
стаили силата на Боговете.
Оттам поемат всички чудеса,
изпратени за мен по ветровете.
Аз вярвам в онзи легендарен Връх, ...
  1373  28 
Виновни няма. Има обич дива,
която през сезоните лети.
На мен любов такава ми отива –
да ражда невъзможните мечти;
да идваш като облак градоносен, ...
  891  26 
Сърцето ми бие със ритъм различен,
когато си мисля за теб.
И сякаш повтаря "Обичам, обичам!"
и тайно във мене расте.
И става голямо. Побира Земята, ...
  821  11 
Душата ми, от обич побеляла –
снежинка крехка в мъжката ти длан.
Поискаш ли, за тебе ще е цяла.
Стопи ли се, ще стане океан.
Копнея те, когато си далече, ...
  1039  31 
"Няма грешки. И няма вини -
всяка обич си тръгва след време.
Беше мой много нощи и дни
и това няма кой да ми вземе.
Ако днеска осъмваш при друга, ...
  943  29 
Бяло – чак до хоризонта.
Бяла тишина.
И снежинките се ронят –
капки светлина.
Трупат се, тежат по клоните – ...
  1077  32 
Деца умират всеки ден. Нелепо!
За тази мъка малък е светът.
Очите гневно гледат към небето,
но Бог мълчи пред всяка нова смърт.
Сърцата ни от болка се втвърдяват ...
  885  22 
"Нарече ме слънце..."
Kadife
Ти "Слънце" ме нарече. И изгрях.
А облаците в миг се разпиляха.
Стопи се и бездомният ми страх – ...
  1696  39 
Сияние
Дордето ти звездите в шепи сбираш
и озаряваш своето небе,
аз тука от полярен студ умирам
и ревност чак до дъно ме гребе. ...
  724  19 
Пейката не може да си говори –
вместо нея ще разкажа аз:
беше есен, краят на октомври,
някакъв вечерен тъжен час.
Сепна я гальовен шепот. Стъпки. ...
  1407  16 
Propuestas
: ??:??