yossifova
585 el resultado
Призори те сънувах внезапно
(само на крачка от скръбта на нощта),
като лъч се разсипа стократно
в тесния сумрак на мойта душа.
Така отчетливо ми се усмихна ...
(само на крачка от скръбта на нощта),
като лъч се разсипа стократно
в тесния сумрак на мойта душа.
Така отчетливо ми се усмихна ...
757
15
Мога да дойда привечер,
с очи да запаля луната,
да стана твоята вечност,
отнела с ръка тъгата ти.
Мога да седна край езеро, ...
с очи да запаля луната,
да стана твоята вечност,
отнела с ръка тъгата ти.
Мога да седна край езеро, ...
1029
20
С полет смел
можеш пак
да си мой
луд щурец.
В моя стих ...
можеш пак
да си мой
луд щурец.
В моя стих ...
1096
29
От зимата и помен не остана -
по плочника блещука само
гравирано небе във локва
от жълта човка на врабче.
Земята се изми като невеста, ...
по плочника блещука само
гравирано небе във локва
от жълта човка на врабче.
Земята се изми като невеста, ...
800
18
„Виртуално говориш. Виртуално мълчиш.
По-стаена от орех. По–незрима от стих.”
(„Виртуална жена” - Илко Илиев)
Виртуално обичаш. Виртуално целуваш.
По-безгрижен от вятър и по-мокър от дъжд. ...
По-стаена от орех. По–незрима от стих.”
(„Виртуална жена” - Илко Илиев)
Виртуално обичаш. Виртуално целуваш.
По-безгрижен от вятър и по-мокър от дъжд. ...
1145
1
18
Бях дръзка аз – същински ураган,
в безкръвна схватка с вас, мъже.
От свян почервенявах рядко,
но ви отстрелвах точно със наган.
Земята под нозете си изгризах, ...
в безкръвна схватка с вас, мъже.
От свян почервенявах рядко,
но ви отстрелвах точно със наган.
Земята под нозете си изгризах, ...
991
13
„Дух близък, родствен на поета,
море немирно, имаш ти -
към теб от родните полета
летяха моите мечти.”
(П. К. Яворов) ...
море немирно, имаш ти -
към теб от родните полета
летяха моите мечти.”
(П. К. Яворов) ...
810
13
„Прилича ти старинната прическа.
Прилича ти, като че ли ме гледа
тракийката от приказната фреска,
направена от влюбени прадеди.
О, ще изрежа на скалата сива ...
Прилича ти, като че ли ме гледа
тракийката от приказната фреска,
направена от влюбени прадеди.
О, ще изрежа на скалата сива ...
994
17
Обичам те! Почти до неприличие!
Без думи! Без умора! Като тайнство!
Откривам те, създавам те, извайвам
до най-невероятната и мъничка подробност -
очите ти... и тялото, достойнства... странности. ...
Без думи! Без умора! Като тайнство!
Откривам те, създавам те, извайвам
до най-невероятната и мъничка подробност -
очите ти... и тялото, достойнства... странности. ...
1767
8
Този мъж е прекрасен!
Той ме буди с щастлива усмивка.
И не ми се кълне във любов,
но държи във ръцете си грапави
страховете ми, до болка излъскани. ...
Той ме буди с щастлива усмивка.
И не ми се кълне във любов,
но държи във ръцете си грапави
страховете ми, до болка излъскани. ...
1297
26
Изтъня на душата ми бялата риза,
тук-таме се прокъса, разпра,
и през малките дупчици влязла,
се завихри виелица ледена, зла.
От мечтите й лед на шушулки прокапа, ...
тук-таме се прокъса, разпра,
и през малките дупчици влязла,
се завихри виелица ледена, зла.
От мечтите й лед на шушулки прокапа, ...
916
11
Малки, бели пухчета се сипят,
вятърът ги стеле по земята...
някои ги наричат снежинки,
бели ангели от небето.
Да ги съберем в ръцете си, ...
вятърът ги стеле по земята...
някои ги наричат снежинки,
бели ангели от небето.
Да ги съберем в ръцете си, ...
983
14
Навярно дълго си ме търсил
и в дългия си път си ме мечтал,
очаквал си да срещнеш ангел
и дяволски щастливия ми смях,
да те препъна в планини от радост, ...
и в дългия си път си ме мечтал,
очаквал си да срещнеш ангел
и дяволски щастливия ми смях,
да те препъна в планини от радост, ...
755
14
Топъл дъжд бликна внезапно
в моя сън, на крачка преди
сумрак нощен да ме прегърне.
Твойте сиви зими-очи разпиляха
неочаквано мокри следи. ...
в моя сън, на крачка преди
сумрак нощен да ме прегърне.
Твойте сиви зими-очи разпиляха
неочаквано мокри следи. ...
918
13
И все така, нагазила в дълбокото,
аз вярвам, че морето ми е до колене.
Една луна, изцъклила окото си,
отчаяно чертае път към сушата,
проскърцва пясък под краката ми ...
аз вярвам, че морето ми е до колене.
Една луна, изцъклила окото си,
отчаяно чертае път към сушата,
проскърцва пясък под краката ми ...
1010
27
"За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм..."
("Пръстен" - Веселин Ханчев)
За силата, с която ме обичаш,
за слабостта, с която ме превзе ...
все още в мен отеква като гръм..."
("Пръстен" - Веселин Ханчев)
За силата, с която ме обичаш,
за слабостта, с която ме превзе ...
1434
31
Внезапно изпълзя луна брокатна
и тихо плъзна лъч в морето,
една вълна издигна гребен любопитно
и към брега понесе лунната пътека,
попи във пясъците ненаситно, ...
и тихо плъзна лъч в морето,
една вълна издигна гребен любопитно
и към брега понесе лунната пътека,
попи във пясъците ненаситно, ...
776
21
С къса рокличка-портокал,
изтъркули се пъстрото лято,
спря до всяко щастливо лице и остави
карамелено сладък загар.
Шоколад по бедрата разсипа ...
изтъркули се пъстрото лято,
спря до всяко щастливо лице и остави
карамелено сладък загар.
Шоколад по бедрата разсипа ...
970
11
Когато нощем, от морето,
задуха топъл, нежен бриз
и по небето, до безкрая,
се ширне звездният керван,
отварям портите на Рая, ...
задуха топъл, нежен бриз
и по небето, до безкрая,
се ширне звездният керван,
отварям портите на Рая, ...
1414
17
Рано рани ми, на заран,
па се закИчи с усмивка,
пътят до мен е далечен -
тури си в пояса питка,
медно бърдуче с ракийка ...
па се закИчи с усмивка,
пътят до мен е далечен -
тури си в пояса питка,
медно бърдуче с ракийка ...
3483
22
Обичам те!
През всички тежки есени и зими.
И болката по теб обичам,
и радостта, когато си до мене.
Като копнеж по пролет те обичам ...
През всички тежки есени и зими.
И болката по теб обичам,
и радостта, когато си до мене.
Като копнеж по пролет те обичам ...
1400
27
Пожали ме, Богородице,
пръстите си изпочупих –
драскам по небето
моята си Библия,
давя се във песни, ...
пръстите си изпочупих –
драскам по небето
моята си Библия,
давя се във песни, ...
789
12
Над Витоша слънцето пада,
топли сенки в земята се стапят,
голи, клоните дебнат в засада,
с бодливи усмивки кестени капят.
Бавно в здрача Витоша слиза. ...
топли сенки в земята се стапят,
голи, клоните дебнат в засада,
с бодливи усмивки кестени капят.
Бавно в здрача Витоша слиза. ...
1011
25
Прелиствам
листите на календара.
Между страниците
те няма.
Аз съм там. ...
листите на календара.
Между страниците
те няма.
Аз съм там. ...
1030
14
Разчупвам хляба.
Деля го с приятели.
И станах корен.
* * *
Живея така – ...
Деля го с приятели.
И станах корен.
* * *
Живея така – ...
872
12
Впила се до дъното на мисълта ми,
твоята любов до кокал стига,
и ръката ми, до твоята опряна,
силно ножа е притиснала.
Храм е вече тази обич, ...
твоята любов до кокал стига,
и ръката ми, до твоята опряна,
силно ножа е притиснала.
Храм е вече тази обич, ...
888
12
Под цъфналите вишни
с рехавата сянка,
ме връща спомен -
стар рефрен,
накъдрил гиздо цветовете, ...
с рехавата сянка,
ме връща спомен -
стар рефрен,
накъдрил гиздо цветовете, ...
713
18
Не се научих да броя до десет,
преди да литна като вихър,
броях до две, на три – политах
и стигах винаги до синьото небе.
Не се научих да мълча, открито ...
преди да литна като вихър,
броях до две, на три – политах
и стигах винаги до синьото небе.
Не се научих да мълча, открито ...
1019
15
Защото на облак заспивам -
дъждът в мен все струи,
къдрокосо сребро ми бродира,
в очите ми - все детелини
четирилистни сади. ...
дъждът в мен все струи,
къдрокосо сребро ми бродира,
в очите ми - все детелини
четирилистни сади. ...
1317
24
Животът – старото пристанище -
без фар, без пясъчните стъпки,
с една вълна залутана доплува
до най-скалистия ми бряг
и в пясъка потъна, ...
без фар, без пясъчните стъпки,
с една вълна залутана доплува
до най-скалистия ми бряг
и в пясъка потъна, ...
878
11
„Пусто му лудо и младо,
иштя ми, майчо, армаган,
иштя ми, майчо, армаган -
чьорни си очи да му дам...”
(Българска народна песен) ...
иштя ми, майчо, армаган,
иштя ми, майчо, армаган -
чьорни си очи да му дам...”
(Българска народна песен) ...
1836
28
1363
21
Когато сетните звезди угаснат
и с безначална красота
на слънцето лъчите блеснат
в сънливите ми от любов очи,
светът пред мен прозореца отваря - ...
и с безначална красота
на слънцето лъчите блеснат
в сънливите ми от любов очи,
светът пред мен прозореца отваря - ...
1224
13
Пуста гара.
Буренясал глух пущинак.
Празни кутии мечти се търкалят.
И сухи следи историческа прах.
А пък влакът минава, ...
Буренясал глух пущинак.
Празни кутии мечти се търкалят.
И сухи следи историческа прах.
А пък влакът минава, ...
867
8
С бялото на мислите ще те закича,
ще го пресуча с нишки от червеното
на кипналите в мене чувства,
ще бодна стръкчета кокичета
и ще наричам... ще наричам... ...
ще го пресуча с нишки от червеното
на кипналите в мене чувства,
ще бодна стръкчета кокичета
и ще наричам... ще наричам... ...
1457
19
Този дом е моя грешка -
исках другаде да спра,
дето има вход и изход,
и прозорци, и врата.
Исках да изплача песен, ...
исках другаде да спра,
дето има вход и изход,
и прозорци, и врата.
Исках да изплача песен, ...
1044
17
Той винаги е транзитен –
от едно място на друго,
от жена на жена.
Неуморим... ненаситен,
недоволен да живее ...
от едно място на друго,
от жена на жена.
Неуморим... ненаситен,
недоволен да живее ...
1126
1
14
Есента, която ще ме подмами,
с тихия ромон на капещи листи,
като дъжд над мен ще прокапе,
с последните слънчеви изгреви.
Птичи ята, напред устремени, ...
с тихия ромон на капещи листи,
като дъжд над мен ще прокапе,
с последните слънчеви изгреви.
Птичи ята, напред устремени, ...
943
18
Твоите ръце...
пластики от нежност...
Рог луната вие
пак да ни посрещне
в своята обител. ...
пластики от нежност...
Рог луната вие
пак да ни посрещне
в своята обител. ...
729
11
(посветено)
Животът ми – коприна и стомана,
душата ми – разпъвана и галена,
а спомени горят ме със наслада -
утеха, клада, небе, дарени ми от теб. ...
Животът ми – коприна и стомана,
душата ми – разпъвана и галена,
а спомени горят ме със наслада -
утеха, клада, небе, дарени ми от теб. ...
1245
19
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
