yotovava
2.640 el resultado
667
5
12
ТОКАТА И ФУГА НА РАЗДЯЛАТА
Стигнах до пределната си точка
По-нататък следва тишината.
Вярвах и обичах реципрочно –
но останахме си непознати. ...
Стигнах до пределната си точка
По-нататък следва тишината.
Вярвах и обичах реципрочно –
но останахме си непознати. ...
301
7
13
ЛЮБОВНА БИЛКА
Мракът ме разнищи – знаех, че те има –
празно пепелище – подир тежка зима,
дълго те очаквах – да се запозная
с тежките ти крачки в тъмната ми стая, ...
Мракът ме разнищи – знаех, че те има –
празно пепелище – подир тежка зима,
дълго те очаквах – да се запозная
с тежките ти крачки в тъмната ми стая, ...
298
4
6
1043
4
9
530
5
8
435
2
534
2
1
Когато паяк заплете от светлината лунни мрежи
и непослушното дете край майчиния скут се нежи,
и слезе тихо пролетта с вързопче шарено по хълма,
с тревица, с шепичка цветя и с вярата, че ще разсъмне,
и зимата се нагласи – за сън сред пухче от глухарче, ...
и непослушното дете край майчиния скут се нежи,
и слезе тихо пролетта с вързопче шарено по хълма,
с тревица, с шепичка цветя и с вярата, че ще разсъмне,
и зимата се нагласи – за сън сред пухче от глухарче, ...
685
8
10
СТРЪКЧЕ ПРОЛЕТНА НАДЕЖДА
Дрипаво слънчице, сиромашко –
то сякаш молци са го ръфали.
Три хлапета простреляха с прашка
вчера подивелите гълъби. ...
Дрипаво слънчице, сиромашко –
то сякаш молци са го ръфали.
Три хлапета простреляха с прашка
вчера подивелите гълъби. ...
285
7
10
426
4
7
515
4
7
ТАЕН НАДПИС В КРИПТАТА
– Смири се – ми рече потокът,
водата сред пясъка чезне,
покоят прилича на бездна –
там губиш се сам без посока. ...
– Смири се – ми рече потокът,
водата сред пясъка чезне,
покоят прилича на бездна –
там губиш се сам без посока. ...
327
2
7
696
1
9
562
3
4
1113
4
10
653
1
6
727
2
2
НА ПРАГА НА МЪЛЧАЛИВИТЕ УТРИНИ
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...
Как къщата ще стане дом,
щом в нея огънят не топли?
Стоим си кротки – мълчешком,
и всеки мислите си чопли. ...
265
7
11
СЕБЕУБЕЖИЩЕ
Житото се рони сякаш златни капки.
Няколко милиона оскотели мравки –
алчни, настървени, черни и безверни,
с изтънели вени и с очи безмерни, ...
Житото се рони сякаш златни капки.
Няколко милиона оскотели мравки –
алчни, настървени, черни и безверни,
с изтънели вени и с очи безмерни, ...
1008
9
17
712
4
739
1
4
БЕЛИЯТ ДРУМ
Аз бездна по-дълбока не познавам
от празен лист, на масата осъмнал.
Навярно белотата е сигналът,
че някъде в душата ми е тъмно. ...
Аз бездна по-дълбока не познавам
от празен лист, на масата осъмнал.
Навярно белотата е сигналът,
че някъде в душата ми е тъмно. ...
337
7
10
СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ СПЕКТАКЪЛ
Ти си тръгна. Луна не изгря.
Зад мъглата ме дебнеше хищник.
Чужда роля дали си играл –
твойто име го няма в афиша? ...
Ти си тръгна. Луна не изгря.
Зад мъглата ме дебнеше хищник.
Чужда роля дали си играл –
твойто име го няма в афиша? ...
570
5
19
СЕКУНДАТА БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ
Потропай тихо на вратата,
Добре дошъл си в тишината.
Ефирен плащ нощта намята.
Ухае здрачът на липи. ...
Потропай тихо на вратата,
Добре дошъл си в тишината.
Ефирен плащ нощта намята.
Ухае здрачът на липи. ...
840
2
ПРОЛЕТНО АНТРЕФИЛЕ
Чудесата край нас са, ще се сбъднат до дни.
Да поседнем на маса, не поглеждай встрани.
Да оставим кафето – нека стине край нас.
Твоят вестник е четен, а усмивката – фарс. ...
Чудесата край нас са, ще се сбъднат до дни.
Да поседнем на маса, не поглеждай встрани.
Да оставим кафето – нека стине край нас.
Твоят вестник е четен, а усмивката – фарс. ...
295
3
6
СТУДЕНИТЕ МЕЛТЕМИ НА ВЕЧНОСТТА
Потеглям вече към портала,
зад който няма плач и скръб.
Каквото можех – съм изпяла,
не мъкна нищичко на гръб. ...
Потеглям вече към портала,
зад който няма плач и скръб.
Каквото можех – съм изпяла,
не мъкна нищичко на гръб. ...
275
3
8
НАЙ-МЪЛЧАЛИВИТЕ ОЧИ
Ще се превърна в тишина.
Все някога – когато трябва.
И сутрин с първата слана
със мене ще целуваш хляба. ...
Ще се превърна в тишина.
Все някога – когато трябва.
И сутрин с първата слана
със мене ще целуваш хляба. ...
297
3
7
618
2
12
СБИТ ПРЕРАЗКАЗ
Жеравите отлетяха към далечните страни.
Върху килнатата стряха ситният дъждец ръми.
Вчера срути се коминът, хлътна нейде в двора пуст.
Безпощадна хала мина в неизмазания пруст. ...
Жеравите отлетяха към далечните страни.
Върху килнатата стряха ситният дъждец ръми.
Вчера срути се коминът, хлътна нейде в двора пуст.
Безпощадна хала мина в неизмазания пруст. ...
302
6
14
ПРЕБРОЖДАНЕ НА ПУСТИНЯТА
Всеки ден е различен. Аз мразя за смърт да говоря.
Ни да паля свещта си сред храм и тълпа еретици.
Вярвам само, че има ли кой да ни гледа отгоре,
то отдавна от нас е отвърнал дъждовни зеници. ...
Всеки ден е различен. Аз мразя за смърт да говоря.
Ни да паля свещта си сред храм и тълпа еретици.
Вярвам само, че има ли кой да ни гледа отгоре,
то отдавна от нас е отвърнал дъждовни зеници. ...
283
5
11
ЛИСТ ОТ КАЛЕНДАРА
Прохожда малкото дете,
разлиства първата си книга
и светли приказки чете,
и слуша златната авлига, ...
Прохожда малкото дете,
разлиства първата си книга
и светли приказки чете,
и слуша златната авлига, ...
790
3
7
ДЪЖД
Небето се изпълни с многоточия,
които скриха смисъла на думите.
Падежната си дата съм просрочила
по кредита за летно пълнолуние. ...
Небето се изпълни с многоточия,
които скриха смисъла на думите.
Падежната си дата съм просрочила
по кредита за летно пълнолуние. ...
317
2
5
БЕЗМЪЛВИЯ
Не спастрих много тишини.
Една-единствена, в която,
печална, зимата вини
дъжда за идещото лято. ...
Не спастрих много тишини.
Една-единствена, в която,
печална, зимата вини
дъжда за идещото лято. ...
252
1
6
КОГА – НЕ ПОМНЯ, НО СЕ СЛУЧИ
Свърталище на гладни котки –
кварталът в прахоляк се дави,
в боклуци, дрипи и сархоши,
и черчевета резедави. ...
Свърталище на гладни котки –
кварталът в прахоляк се дави,
в боклуци, дрипи и сархоши,
и черчевета резедави. ...
243
2
6
НЕЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Аз отдавна си казвах: – Не влизай във празната къща.
Тя се храни с души на скиталци и клети бездомници.
Капе залезът – сякаш свещици припламват в прозореца.
И след мръкнало често дъждът като гост се завръща. ...
Аз отдавна си казвах: – Не влизай във празната къща.
Тя се храни с души на скиталци и клети бездомници.
Капе залезът – сякаш свещици припламват в прозореца.
И след мръкнало често дъждът като гост се завръща. ...
319
5
12
ЩРИХИ ОТ БЯЛА ПРИКАЗКА
Все по здрачно тъках на октомври ръждивата черга
и пришивах мъгли по ръба на плешивото било.
С къси криви драскулки от листата на тъмния кедър
върху ската му рукна лилаво небесно мастило. ...
Все по здрачно тъках на октомври ръждивата черга
и пришивах мъгли по ръба на плешивото било.
С къси криви драскулки от листата на тъмния кедър
върху ската му рукна лилаво небесно мастило. ...
959
3
10
МОЛИТВА ЗА ПРОЛЕТ
Преди тополите да потопят
в зелено островърхи четки
и, златоносен, пролетният дъжд
над покрива да се е стекъл, ...
Преди тополите да потопят
в зелено островърхи четки
и, златоносен, пролетният дъжд
над покрива да се е стекъл, ...
252
3
Не съм виновна, че запролети.
Така се случва с мене всяка зима.
Аз изтънявам – тиха и незрима,
защото мълком си отиваш ти.
Пред прага калните следи изтрих. ...
Така се случва с мене всяка зима.
Аз изтънявам – тиха и незрима,
защото мълком си отиваш ти.
Пред прага калните следи изтрих. ...
295
3
2
Спря дъждът да диша – легна сред тревите.
Вече е излишно да го приютите.
Нито го люлеят мрачните ви мисли.
Колко време зрее здрач – да се пречисти?
Аз сама го следвах – исках да прегръщам ...
Вече е излишно да го приютите.
Нито го люлеят мрачните ви мисли.
Колко време зрее здрач – да се пречисти?
Аз сама го следвах – исках да прегръщам ...
227
2
1
Този мъж, който срещнах в подмола на моята младост,
бе посипан с барут и ми стигаше драска с кибрит –
да взривя есента и в пръхтящи от дим листопади
да изригнат телата ни с порив, старателно крит.
А сега ми го връща животът – изгърбен и смачкан, ...
бе посипан с барут и ми стигаше драска с кибрит –
да взривя есента и в пръхтящи от дим листопади
да изригнат телата ни с порив, старателно крит.
А сега ми го връща животът – изгърбен и смачкан, ...
342
6
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
