ZAGORA
417 el resultado
Аз съм един тъжен човек
за пропуснато и несбъднато.
Късно е да бъда щастлива. Късно.
Минавах прелези
без да се огледам и ослушам. ...
  325 
Не се срамувам и не ме е страх
да си призная, че съм зле.
И не защото някой ми открадна
килимчето за входните нозе,
единствено в бродерийната красота, ...
  565 
Твърдя за себе си, че имам лично място,
което ме огражда като крепост.
Във него паля неуморно факли
до колене затънала сред имена
Повела глутница представи ...
  340 
Не знае никой как тежи сълза в окото
взривена като нова свръхзвезда.
Не знае и какво е
да си Вселена от тъга
застинала и глуха, ...
  419 
Косите на Вероника
Живяла някога на света прекрасна девойка. Тя имала очи дълбоки и ясни като планински езера, устни – розови пъпки през май и вежди – лунни сърпчета. Кожата ѝ искряла като девствен сняг. Тялото ѝ грациозно се полюлявало -същинска тръстика под напора на плачещия вятър. Девойката се к ...
  893 
Погледна ме със виолетов поглед
и клетките ми засияха виолетово.
Потънах във трапчинките
на мъжката усмивка...
Обикнах тихия му глас, ...
  358 
Това, което ще разкажа, се случило преди хиляди години. В нашата Вселена имало, има и сега планета, която учените нарекли Розета. Тя се въртяла около звезда,подобна на нашето слънце. Намирала се на 40 светлинни години от Земята. Тъй като разстоянията между звездите и планетите са чудовищно големи, з ...
  789 
Мъжете, които обичах, вече ги няма.
Духовете им обитават само стари сезони.
Животът без тях е епиграма,
от която смехът като мазилка се рони.
Любовите ми са нереални. ...
  389 
О-о-о-о-о, живо-здраво бе, мушмуроци безподобни! Познахте ли ме? Пак съм аз -оная недостигната, ненадмината, медногласна и сладкодумна баш-разказвачка и фея на автентичния фолклор, кака ви Муца Раздувката. Много вода изтече, откак не сме се видели и не чули. Но ей ме - отново съм при вас, мои миличк ...
  592 
Музикалната камбанка на входния звънец разля сребърни звуци към всички ъгли на апартамента.Те контрабандно и безмитно прекосиха границите на външното,средното и вътрешно ухо на леля Мита. В тоя миг тя точеше новогодишната си баница.
- А –а-а,тъкмо за тебе плачех и боб редях,гиди досаднико проклети!- ...
  545 
Когато вятър угаси на есента рехавите усмивки
и самота като сиротна птица хлипа,
когато в нощите осъмвам под осланените завивки,
а дъждове солени влачат подир мене дрипи –
това са знаците, че се прокрадва зима... ...
  298 
Като рекли „Аз” та „Аз”! Прекалено много „Аз”. Ама какво”Аз бе, като всички сме на кучето в задника.
Мартин Карбовски в "Търси се"
Памфлет
Господин Карбовски, не Ви познавам лично, но и предпочитам да не Ви познавам. Считам, че това е по-скоро привилегия за духа ми, отколкото загуба. Вие не от днес ...
  717 
Звънецът на входната врата с пресеклив гласец оповести,че някой настоятелно ме подканя да нагазя в мътните талази на живота му и да го спасявам както мога и с каквото мога.Изшътках котката Беба,която предеше примижвайки ,самодоволно полегнала в скута ми и се запътих към коридора. Когато отворих външ ...
  809 
Някой чука по вратата.Спускам се към нея.
и стремглаво я отварям – прагът ѝ немее.
Зашлеви ме по лицето хладна пустотата,
като пропаст на клисура проехтя в нощта.
Аз самата станах камък, кремъчна скала, ...
  464 
Небето метна сив шинел върху парче от свят,
което очите ми –затворници обхождат
като каре във двора на затвор.
Безкрайни удари и шум.Строителна вакханалия.
Строят на педя от дома ми. ...
  487 
`Човешки лай, захапки остри,
морди окъпани с глупешка пяна
за власт и за пари, за мнима слава.
А някъде в гората сред поляна
две буки пият от житейската наслада. ...
  444 
Летя на виенско колело
към небесата.
Над тях е горната земя,
а там ме има и ме няма.
Безимена, без образ и богато бедна, ...
  313 
Отдавам ти се страдание.
Като любовница се отдавам.
Влажен затвор е сърцето ми,
но деликатния дух заключи врати
и просекинята-мъка хлипа отвън. ...
  400 
Човечеството е скачени съдове,
в които любовта бушува,
запълвайки пространство с вечност.
Омразата е буква ,,А” във азбуката и.
Дивачката, която опитомява ...
  397 
Напоследък животът ми е като изхабен от писане молив с шест В сърцевина. Добре че скъпата на сърцето ми дружка - леля Мита ме покани да присъствувам на презентацията на любовната й стихосбирка „Стенания под юргана”.Събитието щеше да се състои в пенсионерския клуб „Сбръчканият калкан” .Започнахме да ...
  931 
Аз знам, че звуците
преплетени от мен във вечен път
като прикя моминска везат времето,
превземат всеки слог и рът.
Те носят в себе си възбуждащия зов ...
  346 
Баирът се е проснал като гърбица,
а птици шарени са къщите накацали.
Върви тържествено по златна стълбица
балканско утро в синкави воали,
със аромат на кумбалки и билки. ...
  803 
Любовта е палача
когато е страдание.
А мислите са болка
когато думите са рани...
Върти се безкрайната ролка ...
  310 
Не зная чували ли сте как зимата звъни?
С божествен звън!Опасно нежен.
Омая в бяло,сребърни лъчи.
Лавини от екстаз и непорочна снежност.
Примамващ звън.Опияняваща магия. ...
  313 
През януари люляците не цъфтят,
божурите са алени проекции в земята.
Дори когато небесата са изпълнени
с възкръснали снежинки,
а аз затъвам сред навяти преспи ...
  268 
Беше делнична любовта. Прозаична.
Но животът е проза и делници -
с монотонност,безцветност, идиличност,
животът е от после - неделници.
Делнична беше. Не ухаеше ...
  396 
През своята хилядолетна история светът е издигнал на пиедестал неизброими герои. Всяка революция, всяко възстание, всяка борба и атентат раждат своите водачи, жертви и мъченици, които получават признание от сподвижниците на конкретното дело.Когато годините отмият мътилката на отминалите събития, сле ...
  1701 
Матрица съм на Вечното поле,
създадена Вселена от Вселена,
бушуващ пламък сред земя, небе,
в алюзията на декор и сцена.
Омесена от преизподня и от рай, ...
  406 
Вече цяла седмица моята приятелка леля Мита не се е мяркала пред очите ми.Тоя факт ме сащиса и ме хвърли в тревожно недоумение. Бях решила вече да я търся отчаяно първо у дома й, а после-навсякъде другаде когато тая сутрин някой зазвъня отдолу на входа като на пожар. Едва успях на домофона да разпоз ...
  652 
Да е благословена любовта, нечакаща
измамно вричане и жестове, и обещания...
За нея саможертвата е дълг,
и тя я вдишва и издишва с упование.
А как умее да се радва отдалече, ...
  1259 
Темпераментно юлско слънце пече, та се пръска, а ние с леля Мита по монокини сме разстлали подканящи прелести под плажния чадър. Пред нас се синее морето, опровергаващо черното си име , пуска пенести ръце похотливо да ни опипа,но ние сме недостъпни, защото сме на няколко метра от брега му. Всяка сут ...
  1878 
Студът на празнотата ме поглъща.
Кръжи около мен неведом Бог.
С фенер догарящ и мъждеещ
търкалям кухата си бъчва
и търся неопитомен дивак. ...
  432 
Небето е олтар за брачни клетви
и изпято щастие на птиците.
А аз – сърце,
което може да се радва,
и слънцето, което ...
  335 
Наричането е в основата на всичко
и жаждата за опознаване.
„Това” и „онова” са повторения
обхванати от безподобна лудост,
които вярват във излишието на другия. ...
  434 
Събуждам се в прегръдка на небето.
Със него спим върху една възглавница.
Целувам го с безкрайна нежност
по хладната му празнота,
а то сияе от любов и синева. ...
  464 
Вълшебство крие
всяка пролетна любов,
със светлина и розови листенца във кръвта.
Огласят лястовици
небесата на очите ми, ...
  324 
Всяко посетено „там” се превръща в „тука”,
изоставеното „тука” е отново „там”,
а да показвам знание с езика на незнанието
е на измислиците огледалната измислица.
Да се изгубя в плетеницата от странности ...
  405 
Ходилата ми докосват дъното
на падините в океана,
косите ми се веят сред облаци над Еверест,
а аз рисувам във Вселената живота.
С тълпи от хора вдигам зид от самота ...
  487 
Любовта е музиката на душата
в палитрата от нежни тонове
и бягаща вълна на светлината
през всеки мой първичен Хигс-бозон,
за да остави вечен отпечатък. ...
  427 
В навечерието на Коледа е, а аз с часове ровя из чекмеджета, кутии, торби и тефтери като освирепяло от глад попово прасе. Не мога да намеря тая пуста-опустяла рецепта за коледна баклава, която ми даде леля Мита. Ей на! От дългото ровене вече съм превъзбудена, пулсът ми се учести, а кръвното ми вирна ...
  945 
Propuestas
: ??:??