ZAGORA
411 el resultado
Когато се родих, можех да бъда „той”, „тя” или „то”. Можех да бъда и „те”. Но не съм нито едно от тия. Първо, трябваше да потърся „име”. Така е. Щом съм неназовимо, значи не съм. Но виждам, чувам, усещам, следователно осъзнавам и съм. Но какво съм?! Идея, Вариант, Неизвестно, Същество, Елементи, свъ ...
  804 
Приятелю, пусни ме в твоя свят
около огъня ти да се сгрея,
да ти изплача моето мълчание.
Една сълза приседнала да коравее,
а ти пробойните усетил в мен, ...
  387 
В памет на моя скъп и незабравим братовчед Денчо. Ранно утро е. На прага на старата двуката дядова къща съм. Тя цялата е плетена, а в гредите ù няма нито един пирон. Ковани са само с дървени клечки. Отвън е небесносиня. Като късче небе кацнало в горния край на двора. Обувам едни огромни „лепки”, изр ...
  624 
Камък във водата.
Енергия, която ражда кръгове.
Когато кръговете вече са невидими,
водата се изпълва с кръгъл страх.
Мигът на изненадата е в пръските, ...
  524 
Aз няма да бърша сълзите на никой страхливец. Ако се страхува да живее, си е негова работа. Но справедливо ще е да запази страха си за себе си и да не се опитва да го вписва в чужди души и съзнания. Ако хленчи досадно и гнусно, да го прави, когато е сам със себе си, а не да оглушава другите и да им ...
  1332 
Прашинка вечност влезе в окото ми,
не бързам да я вадя.
Аз съм сламка от сено в купа,
безкрайна сгъната диплянка
в блаженството от самота. ...
  388 
Милион и една години осъзнавам света
и в бутониератана живота кича
безброй слова.
Опитвам да се догоня, да се настигна,
но като кучешка опашка се изплъзвам. ...
  390 
Беше 1954 година. Вилнееше арктически студ. Януарският вятър бръснеше тънко и вледеняваше по пътя си всичко. Даже снегът беше покрит с леден кожух.Там където вятърът го беше измел, се цъклеха стъклени пързалки. Наближаваше полунощ. В тоя малък и скучен град хората отдавна спяха. Даже няколкото младе ...
  734 
Oкото наблюдаваше. Изучило беше цветовете, формите, движенията. Светът му показваше непрекъснато многоликия си образ, фиксиран върху безкрайната лента на живота. Окото гледаше ту възторжено, ту уплашено, ту весело и усмихнато. Запечатваше някъде в най-дълбокото и тайно ъгълче на съзнанието всичко ви ...
  624 
Не тъпчете смеха.
Не ритайте и не плюйте по него.
Не превръщайте поздрава му
в сбогуване.
Бог е велик комик ...
  451 
Гица и Мица бяха съученички и седяха на един чин. Освен това похапваха от пикантния миш-маш на живота в една махала, на една улица, в две съседни къщи. Гица довлече бълхави козяци от селце, клекнало върху една чука в Балкана като проскубанo свраче. Нямаше го на картата на България. Баща ù се казваше ...
  816 
Л Я Т О
„Една Вселена се е свила
на дъното на раковина и… сънува лято”
Лятото е рижав котарак разказващ приказки.
Гали ми се от сутринта до вечерта в полата. ...
  463 
Върви по пътя си поета.
След него глутница от псета.
Че лаят и ръмжат не е беда,
щом той оставя винаги СЛЕДА.
  437 
Аз, както знаете, съм парясница. Когато моят Шарабайко започна да заема перманентно първото място в класациите по надпиване с твърд алкохол и превърна свещеното ни съпружеско ложе в септична яма за отпадни течности, се реших. Изритах го тотално, интегрално и целокупно. Отсъствието му ми се отрази ка ...
  613 
Жената имаше здрав разсъдък, а съзнанието ù поглъщаше и обработваше дори най-заплетената информация. Силната памет ùслужеше безгрешно. Че притежаваше интелект - притежаваше. Е ,и какво от това?! На петдесет и пет години, току що нагазила в третата възраст ù се случи нещо, от което дори интелектът не ...
  671 
Анатема за тия, които са натрапили
върху света убийствената дума „стар”.
Има мисли, като рибарски куки,
ловящи безподобия от дупката на мрака.
В белия цвят са всички цветове, ...
  571 
Мълчани извори любов
въздухът крие и дава сила.
Гергьовска люлка от свила
е денят ми и като обреден хляб е вкусен.
Писан и недописан, шарен и недошарен... ...
  542 
Призовавам боговете да закрилят любимата ни Тракия.
Орфей
Тая раздяла е още в кръвта ми - не съм я прежалила!
Липсват ми къщите твои със дворчета китни, боли ме!
Пиша ти името, после с потрепващи пръсти го галя. ...
  519 
Едно видение, изпълнено с въпроси
и отговори, раждащи въпроси.
С верижки от причини и от следствия
завързана е топката, изложена
на атмосферното налягане ...
  490 
Да обичаш - това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки,
от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел.
Уилям Шекспир
Пепел съм, останка от живот...
Вятър ме пилей и дъждове ме квасят. ...
  453 
Поклон ти правя, изповеднико-море!
Сред песъчинките ти аз съм зрънце пясък,
но ако стъпките ми събереш,
към теб - ще се извие магистрала в блясък.
Дори дъха ми неочаквано да спре, ...
  436 
„В началото бе Словото...”
Двама братя със една идея.
За славяни буквен дар вовек.
Благогласно, словото им все е
наше упование и лек. ...
  431 
Самотата е неизследвана пещера,
в която прилепи засипаха пътеките.
Изпращам ултразвуци на зловещи призраци
и загрижено бърша сълзите им.
Оглеждам кухини, наежени от клаустрофобия ...
  477 
„Има два начина да изживееш живота си. Единият е, сякаш не съществуват чудеса. Другият е, сякаш всяко нещо е чудо"
Алберт Айнщайн
Чудесата са неразривни и монолитни.
Те са нюанси от неизвестен цвят.
Има ги в пълнежа на моите възглавници, ...
  469 
Нещо бучи и трещи
около мен - глъч, шумотевица,
а аз заровена в океана от звуци
търся кристални звънчета.
Като щавена кожа съм разпънала ...
  552 
Някакво псе разговаря със мрака
и се дави от дългата си тирада.
Като петно от мастило в ученическа тетрадка
нощта се разлива.
Всеки се суети по своята орбита, ...
  544 
Г О Р Ч И В Е П И Л О Г
В памет на милата ми Дарка - приятелка, с която
ме свързваше двадесет и пет годишно приятелство
Изчезна завинаги. Като капчица се изпари.
Декорите на моя малък свят се разлюляха. ...
  402 
Продаде си живота на безценица
за върволица от бутилки водка.
Трепти запалената вощеница,
а ти, моряко, си в небесната си лодка.
Да знаеш само колко съм обидена ...
  586 
Който гледа навън - сънува... Който се
вглежда навътре, се пробужда.
Карл Густав Юнг
Каква е тая инфантилна радост,
че сме разпънали човек със главно „Ч”, ...
  395 
Тука съм. Има ме. Още съм.
Движа се, дишам и осъзнавам.
Реален е животът, не е сън.
Кое и как да бъде, аз решавам.
Тука съм. За моя радост, ...
  455 
Неизбежно ми жури, подкупна ми аудиторийо и неконкурентна ми конкуренцийо, съобразявам се с вашите препоръки и отговорно и старателно насочвам очи към себе си. Въпреки особеното ми мнение, налага се да се представя и да окажа чест и почитания на вашите особи. Казвам се Врътьо Чакръков и съм литерату ...
  934 
Много обичам да си разнообразявам живота. Не, не, чакайте! Не ви ли се струва, че понякога той е страшно монотонен. Виждали ли сте застинала водна повърхност, покрита със жабуняк? Ей това е животът от време на време. Зная, че всички сте изпитвали това неприятно усещане, но всеки се спасява поединичн ...
  960 
О-о-о-о-о-о, толкова се радвам да ви видя! Коя съм аз ли?! Не, не съм баба Яга! Не съм! И Кикимора не съм! Сега пък баба Цоцолана! И баба Цоцолана не съм! Не съм и Вила-самовила... Хайде, спрете се! Не напрягайте повече мозъчета, по-лъскави и от чепиците на Евгени Минчев. Ще ви кажа направо. Аз съм ...
  960 
Нарочена съм да съм „черната овца”
на стадото...
Направих туй, което съм успяла...
и великодушно се раздавах.
Да кажат, че съм „бяла” се надявах. ...
  400 
Хората си имат какви ли не мечти и планове. Едни чакат да забогатеят от наследство, други се надяват на печалби от хазарта, трети вярват, че ще намерят имането на Инже войвода, на Иван Шишман или на хайдут Вельо. Някои мечтаят световна слава и известност в изкуството, науката и други сфери на живота ...
  663 
Обичам да съм черната овца отлъчена от стадото,
обърнала очи навътре към сърцето си.
Да не се вписвам във стандарти и клишета,
щастлива като дете, играещо на пясъка.
Да обитавам пясъчните замъци и кули, ...
  409 
Преди хилядолетия огньовете и факлите
във тъмнината огрявали живота,
опитвайки се да заситят
стремежа му към светлина.
Пътуващи фотони и сега ...
  555 
Рисуват птици във небето свободата,
окъпани в сияние от мека нежност.
Трепти в пространството юздата
на времето като снежинка от безбрежност.
Рисуват сила птичите ята в небето - ...
  583 
Ако знаеше как го обичам!
С любов, покълнала от зрънце Космос
преди Галактиките и мъглявините...
Една любов невидимо прикрита,
опитваща великолепието си да покаже ...
  523 
Tопи се любовта. Капчуци са очите ми.
А аз - със власеница в час на изповед.
Разкъсай опаковката на тайните
и приеми ги като щедри дарове.
Живеем двама в думите:”Обичам те!” ...
  510 
Propuestas
: ??:??