zelenaradost
447 el resultado
в памет на В. Фр.
Тъгувам си, така е, няма как.
А ти си в светлина, не в лепкав мрак.
Но ти си лек, щастлив и окрилен.
Живееш, но във вечен славен ден. ...
  456  10 
Денят е зимна слънчева игра
и кой сезон сме, как да разбера,
размеси време лято и мечти,
и зимна пролет лятна е почти.
Ще дойде утре, вдругиден снега, ...
  443  12 
Снегът далечен колко ми е важен,
снежинки две поне да кацнат тук,
животът в бяло пак да ми разкаже
с най-тихия и лъчезарен звук.
Снегът далечен колко ми е важен, ...
  917  11 
на Деа
Песничка за теб, песничка за мен,
песничка за весел летен ден.
Късно в есента, песничка добра
лятото ми върна. Златната гора ...
  328 
Днес мъглата – сив куплет
пак се нареди отпред.
Но не струва този стих,
чувство в него не открих,
нито слушах, нито чух, ...
  281 
Летенето е начин на живот,
но труден начин, лек не се намира,
животът крие лесния си вход,
а изходът през входа се избира.
Пълзенето в срама така горчи ...
  264 
Св. Екатерина –
празникът премина,
ала още грее
с пламък чудодеен.
Пламък пълен в вяра, ...
  224 
Мъглата крие нещо, но не казва,
душата тайно горко се наказва
и вместо да помоли кротко Бога,
ридае, охка: – Аз това не мога.
За Бога няма, няма невъзможно, ...
  237 
Дъждовно е, но вече не вали,
студено е, но слънце се показа,
сезонът на дълбоките мъгли
върви към тих възторг недоизказан.
Ноември – късен полет укротен ...
  352 
Добрата дума – щедър порив топли
дори в душата да върлува зима
и радост пръска и сред степни вопли,
врата в стена отваря, изход има.
Добрата дума търси ни, намира ...
  370 
Отива си с предзимната двуколка,
лети и цветовете щедро ръси,
попита ме, обичам ли я, колко,
в сърдечните си, скрити земетръси.
Обичам я в най-тихото щастлива, ...
  1086  15 
Ноември, леко дъжд ни навестява,
но капките за кратко ромолят.
Прокапала е цялата държава,
родината е в рани и болят.
Но времето е меко и послушно ...
  215 
Денят ме вика – искрен, непринуден,
събуждам се – вулкан от детски смях,
поглеждам вън с усмивка и почуда
и слънчева да бъда си избрах.
Дъждът обичам, но тъгата никак, ...
  1232  15 
Гледам „Панорама“,
шут до шут са само.
Кой от луд, по-луд.
Но народът сам е
и е скъп саламът ...
  279 
Пеят листата над водната шир:
– Не на войната, мечтаем за мир.
Истински мир – вселюбящ и дълбок,
нека ни чуе молитвата, Бог.
Златни сега сме, преди – резеда, ...
  930 
Позорна политическа игричка –
опасна, безкритична и продажна,
без да попитат мене, тебе, всички,
защо не бива и защо е важно
мирът да търсим, не да ври войната ...
  341 
Ако съм добричка,
ме обичат всички.
Щом се залудея,
първо ми се смеят,
после много викат, ...
  633  14 
Като кукувича прежда
политиката изглежда
и в народа с хъс се впива
в подлостта си тъй щастлива.
И народът го изцежда ...
  292 
Пешо днеска беше гладен,
сандвича ми бе грамаден.
Лидка плачеше самичка,
че не я обичат всички.
Спря, погалих ѝ косата, ...
  617  19 
на Златка Чардакова
Цветно, цветно и красиво,
тихо, слънчево расте.
Есен топла се разлива,
мислите ще разплете. ...
  592  18 
Слънчево е, тихо капят
цветни есенни листа,
мек студът е и не хапе,
в мен пристъпя радостта.
Малка радост, неусетна, ...
  325  14 
Защо да ми е тъжно, че е есен?
Когато грее цветна като мен.
И стих се ниже топъл и унесен,
а всеки ден е с радост украсен.
Дълбока радост, с вярващ, мъдър корен. ...
  417 
Усмивката е малка стюардеса.
Денят е самолет, а те къде са?
Различните ми чувства, разлюляни,
пораснали до смях или от рани.
Върви край тях и носи им утеха, ...
  587  13 
Гледам книга ми намига.
Нависоко. Как се стига?
Тежка. Нося без въпроси,
тихо стъпвам с пръсти боси.
Ще я хвана под юргана. ...
  754 
Денят е син и поетичен,
а слънцето е с нежен корен,
септември лятото обича,
с възторг вратите му отвори.
Живеят есен с лято дружно, ...
  276  11 
Съединение! Каква велика дума!
Щастлива дума! Скъп народен зов!
В мечтата си народ посмял безумно
в единство да порасне и готов
с Велики сили гордо да се бори, ...
  291 
Душата крие тайна подир тайна.
И само Бог най-вътре я познава.
Живее си мистична и безкрайна,
ту мека почва, ту земя корава.
Любов ли е в Христа, расте и крепне, ...
  521  12 
Още малко съм дете,
но така ми се чете.
Татко вестника прелиства,
знае и да се подписва.
Мама е с готварска книга, ...
  732  14 
Морето – синя музика не спира,
мелодията научавам лесно,
щом търси ме и бързо ме намира,
приятели сме – искрено и честно.
Свободни звуци слети в морски ритъм, ...
  270 
Лятно утро ме събуди
с изгрев – розов морски стих,
влизам в скромен ден, но чуден,
весел съм възторг, но тих.
Само капка морска искам ...
  329 
На есен ми мирише, но е рано
и август с пеперудите лети,
и в зрели дини лятото остана,
морето до колене е почти.
Не влизам надълбоко сред вълните, ...
  309 
Дъждовно, ароматно и щастливо.
Най-сухият ми ден е напоен.
И мокро лято капките разлива,
и всеки миг е с капка украсен.
Копнеж с прохлада ненадейно слезе, ...
  303 
Имам три обувки сладки
и различни за късмет,
чифтове били за кратко
и обувам ги поред.
Първата с кафяво тяло ...
  518  11 
Август е, върви, не спира,
накъде отива, знам,
не, не мисля, че умира,
бърза, ще се влее там.
Иска, търси и намира ...
  363 
Обичам дъжд, но този е студен
и с капките си лятото прониза,
а после се прицели точно в мен,
но нося слънце, не изпаднах в криза.
Вали за малък здравословен хлад, ...
  895  13 
Денят е слънчев празник, сее
лъчи, мечти и съзерцания,
а бавно лято сладко зрее
сред сини морски очертания.
Ухае август неуморно ...
  326 
Вълна ми носи синя риза,
яката бяла и широка,
обличам я, а изгрев слиза –
щастлива розова посока.
Вървя по пясък нацелуван ...
  331 
Радостта е жълта, с цвят е на кайсия
и от сокът сладък до насита пия,
на морето сядам, по вълни се спускам,
и потъвам в пясък, като захар хруска.
В ​​денонощно лято си живея, пиша ...
  410 
Лятото любов събира
и я пръска от зори,
виж, морето го разбира
и помага му дори.
Заедно ще ни обичат ...
  365 
Под вол телето и теле под вол,
а царят бе и си остана гол
под формата на харвардски каприз,
горчив, безрадостно сгъстен сюрприз.
Сега напред-назад, но накъде ...
  343 
Propuestas
: ??:??