ЕКРАНИ
Гледам екрани.
Екранът на телевизора е правоъгълен. Различни светлинки показват различни неща. Появават се хора, някои са тъжни, други – красиви, трети не приличат на хора. Има и животни, те са по-щастливи, но са доста грозни. Понякога, особено през нощта, на екрана се появяват голи тела, радват се, тогава няма животни, те са още по-грозни през нощта, не ги дават, защото сигурно знаят, че се страхувам. И всичко се променя толкова бързо, едва успявам да видя всичко и то започва отново.
На екрана на компютъра мога да си пускам всичко, което пожелая. И филми, и книги да чета мога, понякога дори мога да гледам какво са си писали влюбени хора. Не е хубаво това, което правя, защото така живея чужди животи, но ми е интересно. На екрана на компютъра животът изглежда по-пъстър, отколкото е в действителност. И цветен – като лист на дъб наесен, жилите му са вени, а ако се гушнеш в него, милва те и топли.
А около мен хората се суетят. Толкова ги обичам. Малко са ми размазани, уплашени са, т ...