2 мин за четене
Гледах през прозореца на болничната стая. Морето. Беше тихо или поне така ми изглеждаше… Винаги търсех утеха при него, но сега дори и то не ми помагаше. Зловещата зима сякаш бе отнела от силата му. Струваше ми се, че се бори с нея, но вълните му бяха превърнати в лед. Същият този лед, който бе обгърнал и мен. И не защото вятърът безмилостно развяваше пожълтялото перде, прониквайки с цялата си сила през едва затварящия се прозорец. Не затова!
Леден беше животът ми. Ти лежеше на пружиненото легло, спеше дълбоко, току-що сестрата ти бе сложила поредната система с приспивателни, само така беше спокоен и не те болеше. Безуспешно се опитвах да спра вятъра, за да те стопля - той просто нахлуваше. Всъщност ти май нищо не чувстваше в този момент, нито болка, нито студ, нито страх… Нищичко. Беше вледенен и ти… като морето, като мен, като всичко в тази омразна болнична стая.
На моменти ми се искаше да избягам, но винаги, когато отвореше очи, ме търсеше, знаех, че трябва да съм тук, при теб, до те ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse