Търпеливо изчаквам да свърши деня -
да изгрее луната, за да затворя очи,
да пропътувам земята и да бъда с тебе.
Търпеливо изчаквам звездната шир -
и небето от форми да се слее с мене,
за да усетя безкрая, да се усмихна,
да затворя бавно очи и да потъна –
дълбоко.
Тогава безумно щастлива съм, че отново говоря с тебе,
че те виждам, чувствам, докосвам –
и чудно е, колко силно все още усещам те –
сякаш бе полъх, искра... ...