17 nov 2008, 7:54

*** 

  Poesía » De amor
705 0 3
***

И ето, идваш пак и чукаш на вратата,

казваш тихо, че не искаш да си сам.

Шепнеш, че е тежко да посрещаш сам зората и целия й ален плам.

Думите редят се бавно и в тях усещам самота,

и питам се дали да ти отключа, или да отпратя любовта.


© Венелина Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??