17.11.2008 г., 7:54 ч.

*** 

  Поезия » Любовна
674 0 3
***

И ето, идваш пак и чукаш на вратата,

казваш тихо, че не искаш да си сам.

Шепнеш, че е тежко да посрещаш сам зората и целия й ален плам.

Думите редят се бавно и в тях усещам самота,

и питам се дали да ти отключа, или да отпратя любовта.


© Венелина Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??