Споменът се губи черен
като петното туш,
удавено сред мътната вода
и споменът изчезва бавен,
изплъзва се от моята ръка,
и капе, капе ален -
изтича почти като кръвта,
разлят по пътя тъй неравен.
И споменът окозва се далече,
а аз съм пуст сред пустота
и, неразбран, аз никой не разбирам.
В юмрук по-силно свивам пак ръка, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse