14.10.2009 г., 10:25 ч.
А. А.
698
0
1
Споменът се губи черен
като петното туш,
удавено сред мътната вода
и споменът изчезва бавен,
изплъзва се от моята ръка,
и капе, капе ален -
изтича почти като кръвта,
разлят по пътя тъй неравен.
И споменът окозва се далече,
а аз съм пуст сред пустота
и, неразбран, аз никой не разбирам.
В юмрук по-силно свивам пак ръка, ...
като петното туш,
удавено сред мътната вода
и споменът изчезва бавен,
изплъзва се от моята ръка,
и капе, капе ален -
изтича почти като кръвта,
разлят по пътя тъй неравен.
И споменът окозва се далече,
а аз съм пуст сред пустота
и, неразбран, аз никой не разбирам.
В юмрук по-силно свивам пак ръка, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Константин Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
