18 jul 2012, 10:36

Безнадеждният 

  Poesía » Filosófica
5.0 / 1
869 0 0
Несподелени надежди и изгорени мечти -
същността на човека е провала, нали?!
Неказани думи и пропилени съдби,
колко много от тези с изморени очи...
И сърцето, копнежът се давят в сълзи,
не бушува искрица, закърняват мечти.
Колко много от тези с изморени очи...
Колко много са хората с празни души!
И провал след провала зад усмивката скри,
и прикритата рана не заздравява, кърви...
Безнадеждни са тези с обгорени криле,
непосилни да литнат без душа, без сърце. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »