Несподелени надежди и изгорени мечти -
същността на човека е провала, нали?!
Неказани думи и пропилени съдби,
колко много от тези с изморени очи...
И сърцето, копнежът се давят в сълзи,
не бушува искрица, закърняват мечти.
Колко много от тези с изморени очи...
Колко много са хората с празни души!
И провал след провала зад усмивката скри,
и прикритата рана не заздравява, кърви...
Безнадеждни са тези с обгорени криле,
непосилни да литнат без душа, без сърце. ...