Потайна нощ прегръща пак града,

светкавица една разделя ни сега

и като слънце своята луна

не спирам да те търся по света...

А ти си там, а после тук,

за миг си с мен, а после с друг

и това е химия неповторима

с име на любов необозрима...

Затова не спирам да те искам,

в обятията мои те притискам

и уж отпивам чаша от страстта,

а жадна скита моята душа...

И щом денят открадне вечерта,

пиян събуждам се от самота,

с болки адски в натежалата глава,

дарени от уискито с тъга...

Усещам, всичко е било насън,

дочувам весел хорски звън,

отразен от моята тъга,

разбила на парченца любовта..