Потайна нощ прегръща пак града,
светкавица една разделя ни сега
и като слънце своята луна
не спирам да те търся по света...
А ти си там, а после тук,
за миг си с мен, а после с друг
и това е химия неповторима
с име на любов необозрима...
Затова не спирам да те искам,
в обятията мои те притискам
и уж отпивам чаша от страстта,
а жадна скита моята душа... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация