9 oct 2009, 2:09

Днес 

  Poesía » Versos blancos
475 0 2

Какво, като събираш в шепи мирогледа ми!

Какво, като със здрач ме приковаваш!

Аз нямам поривност в очите си

и вече си ми безразличен.

Не ме накара да съм чувственост,

а толкоз жар разлива се във вените,

не ме докосна с безметежност

и вече няма пътища във хоризонта ми.

Боли ме!

От толкоз ежедневност във клепачите

сърцето се научи да притихва с отегчение.

Горчи ми!

От всичките кафета със самотност

и чашата със бренди недовършена.

© Полина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??