9 окт. 2009 г., 02:09

Днес 

  Поэзия » Белые стихи
477 0 2

Какво, като събираш в шепи мирогледа ми!

Какво, като със здрач ме приковаваш!

Аз нямам поривност в очите си

и вече си ми безразличен.

Не ме накара да съм чувственост,

а толкоз жар разлива се във вените,

не ме докосна с безметежност

и вече няма пътища във хоризонта ми.

Боли ме!

От толкоз ежедневност във клепачите

сърцето се научи да притихва с отегчение.

Горчи ми!

От всичките кафета със самотност

и чашата със бренди недовършена.

© Полина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??