Какво, като събираш в шепи мирогледа ми!
Какво, като със здрач ме приковаваш!
Аз нямам поривност в очите си
и вече си ми безразличен.
Не ме накара да съм чувственост,
а толкоз жар разлива се във вените,
не ме докосна с безметежност
и вече няма пътища във хоризонта ми.
Боли ме!
От толкоз ежедневност във клепачите
сърцето се научи да притихва с отегчение.
Горчи ми! ...