20 jul 2009, 19:10

До насита... 

  Poesía
698 0 9

И когато във тихия залез на дните

бавно изгрява звезда,

пак се връщам,

да пия от теб до насита,

моя буйна, пенлива река...

 

Щом се спусне нощта с пълна сила

и изгрее там, горе, луна,

аз се връщам в съня ти

след тягостно скитане,

и със тебе преливам, щастлива жена.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??