20.07.2009 г., 19:10 ч.

До насита... 

  Поезия
692 0 9

И когато във тихия залез на дните

бавно изгрява звезда,

пак се връщам,

да пия от теб до насита,

моя буйна, пенлива река...

 

Щом се спусне нощта с пълна сила

и изгрее там, горе, луна,

аз се връщам в съня ти

след тягостно скитане,

и със тебе преливам, щастлива жена.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??