Дъждът спря на моята уличка

Bardejov (Янко)
142 94

10 dic 2009, 21:35

Poesía » Filosófica

545 0 4

Валя дъжд.

Като виещо от небето пале.

Хоризонтът се смали пред полето.

... Някъде горяха угари.

Къщите миришеха на градински чай.

Светофарите мигаха в розово и синьо.

Майки изпращаха синовете си на война.

По пътя им Джек Керуак разказваше

истории за големи деца.

А Земята се готвеше за ядрен катарзис.

Валя дъжд

слънцето се скри в сянката си.

Черните кърпи на вдовиците станаха

мръснобели.

Дъгата рисуваше оградите на родилните

домове.

Политиците играеха на жмичка пред

Парламента.

Фолк-певиците пееха народни песни.

Валя дъжд

на моята уличка...

Навсякъде по градинките влюбените

се целуваха на воля...

Деца отиваха на вечерно училище

ти каза, че ме обичаш -

когато дъждът спря на моята

уличка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.