Bardejov (Янко)
142 94
10.12.2009 г., 21:35 ч.

Дъждът спря на моята уличка 

  Поезия » Философска
527 0 4

 

 

                     Валя дъжд.

                     Като виещо от небето пале.

                     Хоризонтът се смали пред полето.

                     ... Някъде горяха угари.

                     Къщите миришеха на градински чай.

                     Светофарите мигаха в розово и синьо.

                     Майки изпращаха синовете си на война.

                     По пътя им Джек Керуак разказваше

                     истории за големи деца.

                     А Земята се готвеше за ядрен катарзис.

 

 

                    Валя дъжд

                           и

                    слънцето се скри в сянката си.

                    Черните кърпи на вдовиците станаха

                    мръснобели.

                    Дъгата рисуваше оградите на родилните

                    домове.

                    Политиците играеха на жмичка пред

                    Парламента.

                    Фолк-певиците пееха народни песни.

 

 

                     Валя дъжд

                            на моята уличка...

                      Навсякъде по градинките влюбените

                      се целуваха на воля...

                      Деца отиваха на вечерно училище

                      и

                      ти каза, че ме обичаш -

                      когато дъждът спря на моята

                                                                        уличка.

 

 

 

© Янко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??